1 от 8 случая на рак в света е свързан с инфекции, които могат да бъдат предотвратени или лекувани
Около 2,3 млн. нови случая на рак в света през 2024 г. са свързани с инфекции, причинени от вируси и бактерии. Това представлява 12% от всички новодиагностицирани онкологични заболявания, или приблизително един на всеки осем случая. Значителна част от тези инфекции могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация, открити чрез скрининг или лекувани, преди да доведат до развитие на злокачествено заболяване.
Данните са от ново изследване, публикувано в научното списание The Lancet Oncology и проведено от учени от Международната агенция за изследване на рака (IARC) към Световната здравна организация, съобщава CNN.
„Можем да се намесим много преди инфекцията да доведе до рак“, посочва Гари Клифърд, старши автор на изследването и епидемиолог в IARC.
Според него съществуващите възможности за превенция могат да намалят значително броя на онкологичните заболявания, но за това са необходими политическа воля, финансиране, обществена подкрепа и ефективна комуникация.
„Необходими са политическа воля, финансиране, обществено участие и комуникация, за да бъдат приложени тези програми. Превенцията работи. Въпросът е хората да бъдат информирани“, подчертава Клифърд.
Изследването установява, че два инфекциозни причинителя имат особено голям принос към глобалната онкологична заболеваемост. Първият е Helicobacter pylori, бактерия, която инфектира стомашната лигавица и е свързана предимно с развитието на рак на стомаха. Вторият е човешкият папиломен вирус (HPV), който е основен причинител на рака на маточната шийка и участва в развитието на редица други злокачествени заболявания. Според изчисленията на учените тези две инфекции заедно са свързани с повече от 1,5 млн. нови случая на рак през 2024 г.
Съществен принос имат и други вирусни инфекции. Вирусът на хепатит B (HBV) е свързан с приблизително 360 000 случая на рак, предимно на черния дроб. Вирусът на Epstein-Barr (EBV) е свързан с около 260 000 случая, като най-голям дял сред тях има назофарингеалният карцином, злокачествено заболяване, което се развива в носоглътката. Вирусът на хепатит C (HCV) е свързан с още около 160 000 случая, също предимно на рак на черния дроб.
Според Хариет Ръмгей, епидемиолог в IARC и съавтор на изследването, някои от онкологичните заболявания, свързани с инфекции, се отличават с неблагоприятна прогноза. Такива са например ракът на черния дроб и ракът на стомаха. Това означава, че инфекциите вероятно имат съществен принос не само за заболеваемостта, но и за смъртността от тези заболявания.
При други онкологични заболявания, сред които ракът на маточната шийка и саркомът на Капоши, наличието на определена инфекция е необходимо условие за развитието на заболяването. Ръмгей подчертава, че за четири от петте водещи инфекциозни причинителя на рак вече съществуват високоефективни възможности за превенция.
Срещу HPV и хепатит B има ваксини, докато инфекциите с Helicobacter pylori и хепатит C могат да бъдат установявани чрез изследвания и лекувани. Ефективни превантивни мерки съществуват и по отношение на HIV.
За целите на изследването учените са анализирали данни от базата Cancer Today на Глобалната обсерватория за рака (Global Cancer Observatory), за да оценят броя на новите случаи на рак в света през 2024 г. След това са изчислили каква част от тях могат да бъдат отнесени към инфекциозни причинители, като са разгледали поотделно връзките между конкретните инфекции и съответните видове рак.
Новият анализ надгражда предходно глобално изследване от 2018 г., но включва и допълнителни научни данни за канцерогенния потенциал на някои инфекции. Учените са добавили 16 нови комбинации между инфекциозен причинител и онкологично заболяване, които не са били включени в предишния анализ. Сред тях са и някои видове рак, свързани с вируса на Epstein-Barr.
Клифърд припомня, че EBV има особено място в историята на онкологичните изследвания. Връзката му с лимфома на Бъркит е първото доказателство, че вирус може да участва в развитието на рак. Откритието е направено преди близо шест десетилетия. Впоследствие учените установяват връзката на EBV и с други злокачествени заболявания, особено с назофарингеалния карцином.
Според Клифърд още при анализа от 2018 г. е било известно, че вирусът участва в развитието на определени видове рак, но тогава все още не е бил достатъчно добре изяснен пълният мащаб на свързаната с него онкологична заболеваемост.
Изследването показва и значителни неравенства в разпространението на раковите заболявания, свързани с инфекции. Държавите с ниски и средни доходи представляват 77% от всички нови случаи, които могат да бъдат отнесени към инфекциозни причинители. Това неравномерно разпределение отразява както различията в разпространението на самите инфекции, така и неравния достъп до ваксинация, скрининг, диагностични изследвания и лечение.
Според учените идентифицирането на конкретните инфекции, които допринасят най-силно за онкологичната заболеваемост в отделните региони, може да помогне на здравните власти да насочват ресурсите към най-ефективните превантивни мерки.
Неравенствата обаче не се ограничават само до различията между държавите. Проф. Вероника Федирко, епидемиолог в онкологичния център MD Anderson към Тексаския университет в Хюстън, която не е участвала в изследването, посочва, че подобни различия съществуват и в рамките на Съединените щати. Някои групи от населението са изложени на по-висок риск от инфекции с хепатит B, хепатит C, HPV или Helicobacter pylori. Други имат по-ограничен достъп до ваксини, скрининг или лечение. Тези различия могат да се превърнат в неравенства в онкологичната заболеваемост години по-късно.
Федирко се позовава и на отделен анализ на Американското онкологично дружество, според който през 2019 г. около 3,4% от всички случаи на рак сред хората на възраст 30 и повече години в САЩ, или приблизително 60 310 случая, са били свързани със седем изследвани инфекции. Сред тях са EBV, Helicobacter pylori, хепатит B, хепатит C, херпесният вирус, свързан със саркома на Капоши, HIV и HPV.
Най-голям принос сред тези инфекциозни причинители има HPV. Изследователите подчертават, че наличието на инфекция, която може да причини рак, не означава, че инфектираният човек непременно ще развие онкологично заболяване.
„Тези инфекции увеличават риска от определени видове рак, но повечето инфектирани хора никога няма да развият заболяването“, обяснява проф. Федирко.
По думите ѝ ракът обикновено възниква само при малка част от инфектираните, често когато инфекцията персистира в продължение на години и се съчетава с други рискови фактори. Сред тях са възрастта, състоянието на имунната система, тютюнопушенето, генетичната предразположеност и други въздействия. Това разграничение е важно, тъй като установяването на инфекция не е равнозначно на онкологична диагноза. В същото време ранното откриване на инфекциозните причинители дава възможност за предприемане на мерки, които могат да намалят риска от развитие на рак в бъдеще.
Ракът представлява сложна група заболявания с множество причини и рискови фактори, сред които генетична предразположеност, фактори на околната среда, стареене и начин на живот. Новото изследване обаче показва, че инфекциите са една от областите, в които съществуват конкретни възможности за превенция. Сред тях са ваксинацията, изследването за определени инфекции и своевременното им лечение.
При някои видове рак скринингът позволява да бъдат открити предракови изменения, които могат да бъдат лекувани, преди да се развие инвазивно злокачествено заболяване. Такъв е случаят с рака на маточната шийка, при който HPV ваксинацията и скринингът могат да намалят риска от развитие на заболяването.
Ваксинацията срещу хепатит B също има пряко значение за онкологичната превенция. Хроничната инфекция с вируса може постепенно да увреди черния дроб и да увеличи риска от хепатоцелуларен карцином, докато ваксината предотвратява самото заразяване.
HPV включва група от повече от 200 сродни вируса, част от които се предават по полов път. Определени високорискови типове могат да доведат до развитие на рак на маточната шийка, ануса, пениса, влагалището, вулвата и орофаринкса, който обхваща части от устната кухина и гърлото.
Ваксинацията намалява риска от тези заболявания, като предотвратява инфектирането с основните онкогенни типове HPV, срещу които е насочена.
„Това изследване ни показва колко важна е ваксинацията и как чрез нея могат да бъдат предотвратени различни видове рак“, коментира д-р Нанси Лий, радиационен онколог в Memorial Sloan Kettering Cancer Center, която не е участвала в проучването. Тя сравнява подхода с ваксинацията срещу грип: когато инфекцията бъде предотвратена, намалява и рискът от последствията, които тя може да причини. Според нея обществото трябва да бъде по-добре информирано за връзката между инфекциите и онкологичните заболявания, а значението на ваксинацията трябва да бъде последователно подчертавано.
Освен ваксинацията, важна роля има своевременното откриване и лечение на инфекции, за които вече съществуват ефективни терапии. Такъв пример е хепатит C. Чрез изследване инфекцията може да бъде установена, а съвременното противовирусно лечение позволява тя да бъде излекувана при голяма част от пациентите. Това намалява риска от последващо развитие на рак на черния дроб, макар при някои хора с вече настъпило чернодробно увреждане да остава необходимост от проследяване.
Подобна възможност съществува и при Helicobacter pylori. Бактерията е широко разпространена и много хора могат да бъдат инфектирани, без да знаят за това. При част от тях инфекцията води до хронично възпаление на стомашната лигавица и се превръща в значим рисков фактор за развитието на рак на стомаха. Установяването и лечението на инфекцията с подходяща антибиотична терапия може да намали този риск.
Според Гари Клифърд именно възможността за намеса преди развитието на онкологично заболяване е едно от най-важните послания на изследването. Той подчертава, че по-голямата част от инфекциите, свързани с повишен онкологичен риск, няма да доведат до рак. Въпреки това съществуващите диагностични и терапевтични възможности дават шанс за намаляване на бъдещата заболеваемост.
Авторите посочват, че намаляването на раковите заболявания, свързани с инфекции, изисква не само ваксинация и медицинско лечение, но и по-широки мерки за ограничаване на разпространението на инфекциозните причинители. Сред тях са безопасните практики при инжектиране, използването на презервативи и предекспозиционната профилактика срещу HIV при хора с повишен риск от заразяване.
Според Хариет Ръмгей тези мерки, ако бъдат прилагани широко и при равнопоставен достъп, могат да предотвратят стотици хиляди, а потенциално и милиони бъдещи случаи на рак в световен мащаб.
Основният извод от изследването е, че значителна част от онкологичната заболеваемост, свързана с инфекциозни причинители, може да бъде повлияна чрез вече познати и приложими здравни интервенции.
При приблизително 2,3 млн. нови случая на рак, свързани с инфекции само за една година, по-добрият достъп до ваксинация, диагностика, скрининг и лечение представлява съществена възможност за намаляване на бъдещата тежест на онкологичните заболявания.
Според учените предизвикателството вече не е единствено в установяването на връзката между инфекциите и рака, а в осигуряването на необходимите политики, ресурси и обществена подкрепа, така че съществуващите възможности за превенция да достигнат до хората, които се нуждаят от тях.
