44% от българите ходят на лекар само при проблем, здравните експерти предупреждават за ниска здравна култура

Близо половината българи търсят медицинска помощ едва когато вече имат здравословен проблем, а слабата профилактика, недоверието в институциите и липсата на достатъчна здравна грамотност остават сред основните пречки пред по-ефективното здравеопазване в страната. Това стана ясно по време на форума „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве. Предизвикателства и решения“, организиран от Българската болнична асоциация (ББА), където бяха представени и данни от национално представително проучване на агенция „Тренд“.

Според изследването, проведено през ноември 2025 г. сред 1006 пълнолетни българи, 44% от хората посещават лекар само когато ги заболи. Едва 38% посочват, че преминават през всички профилактични прегледи за годината, а 13% посещават лекар веднъж на няколко години.

„Това, което прави впечатление, е че жените обръщат по-голямо внимание на профилактиката, отколкото мъжете“, посочи Димитър Ганев от „Тренд“.

Данните очертават тревожна картина за здравната култура в България – тема, която според участниците във форума е ключова за устойчивостта на здравната система.

„Без повишаване на здравната култура не е възможна нито устойчива здравна система, нито реална здравна реформа“, заяви председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова.

По думите ѝ ниската профилактична активност, недоверието към институциите и недостатъчното финансиране създават нереалистични очаквания към здравната система.

Според ББА има пет основни стълба, върху които трябва да се изгради повишаването на здравната култура – информираност и здравна грамотност, активен и отговорен начин на живот, ограничаване на вредните фактори, превенция и профилактика, както и устойчивост и финансова стабилност на здравната система.

Председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков подчерта необходимостта от дългосрочна стратегия за намаляване на здравните рискове.

„Все още има проблеми с алкохолната консумация, употребата на тютюневи изделия и дори с приема на сол. Това са вредни навици, които са свързани с ранни поведенчески модели, които могат да се формират в семейството“, каза той.

Проф. Момеков даде примери с модели на поведение, които се изграждат още в детска възраст – от традиции около консумацията на алкохол до разпространени здравни вярвания без научна основа.

Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов здравната култура започва още в семейството и трябва да бъде част от възпитанието.

„Не само трябва да намалим тютюнопушенето или да не пием зелев сок. Здравната култура е много по-широко понятие. Необходима е целенасочена национална политика, която да акцентира върху местата, на които хората могат да получат точната информация“, каза той.

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски подчерта, че институцията разширява комуникационните си канали към гражданите.

„Тъй като новите поколения не вярват на хартията, затова кампанията „НЗОК за теб“ проникна във всички социални мрежи“, заяви той.

По думите му Здравната каса продължава да работи и със здравни медиатори сред уязвими групи, за да подобрява информираността за здравното осигуряване и профилактиката.

Доц. Цветелина Спиридонова от Българската болнична асоциация обърна внимание и на ролята на болничните лекари.

Според нея пациентите трябва да бъдат по-добре информирани как да упражняват контрол върху медицинските дейности, които им се извършват, как да използват електронното си здравно досие, какви права имат и какво следва след хоспитализация.

Тя подчерта и необходимостта хората да бъдат по-добре информирани кога трябва да търсят спешна помощ и към кое лечебно заведение да се обърнат.

Здравният икономист Аркади Шарков постави акцент върху икономическия ефект от добрата здравна култура.

Той цитира данни на Световната здравна организация, според които ограничаването на тютюнопушенето носи 19 пъти възвращаемост на инвестициите, здравното образование и ваксинацията при децата – 15 пъти, а ограничаването на времето пред екраните – 36 пъти.

„Всяко похарчено евро за здравна грамотност води до между 2,5 и 3 евро възвращаемост“, посочи той.

Проучването на „Тренд“ показва още, че 51% от българите не пушат.

39% използват традиционни цигари, 5% употребяват само нагреваеми тютюневи изделия, а 4% комбинират различни продукти според мястото и ограниченията.

Сред потребителите на нагреваеми изделия близо три четвърти посочват удобството като основна причина за употребата им, а 52% смятат, че те са по-малко вредни.

Що се отнася до хранителните навици, едва 10% от анкетираните твърдят, че постоянно ограничават вредните храни и напитки, докато 47% правят това само понякога.

По време на форума представители на болничните организации и Българския лекарски съюз подписаха меморандум за сътрудничество за повишаване на здравната култура и общественото здраве в България.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че без по-добра информираност, повече профилактика и възстановяване на доверието в институциите, устойчивата здравна реформа ще остане трудно постижима цел.