Нови правила за прозрачност при заплащането влизат в сила от юни

Всеки служител ще има право да получава информация за средното ниво на заплатите в предприятието за същото длъжностно ниво. Това предвиждат промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила от 7 юни 2026 г.

Промените се въвеждат заради изисквания на европейска директива за прозрачност на възнагражденията и равното заплащане между жените и мъжете. България трябва да въведе новите правила в законодателството си в определени срокове, за да избегне наказателна процедура от Европейския съюз.

Според мотивите към законопроекта разликата в заплащането между мъжете и жените у нас достига около 12% през 2024 г., което е над средното за ЕС ниво от 11,1%.

Новите текстове дават право на работещите писмено да поискат информация за своето възнаграждение и средните нива на заплащане за служители, които извършват еднакъв или равностоен труд, включително с разбивка по пол. Работодателят ще трябва да предостави информацията в срок до два месеца.

Когато данните могат да доведат до разкриване на конкретната заплата на друг служител, работодателят ще може да предоставя информацията чрез синдикална организация или Комисията за защита от дискриминация. Те ще имат право да консултират служителите относно възможностите за защита при неравно заплащане.

Промените предвиждат и нови задължения за работодателите. При установена разлика в заплащането между жени и мъже от поне 5% ще трябва да се прави съвместна оценка със служителите за причините и мерките за преодоляването ѝ.

За компаниите със 100 и повече служители се въвежда и задължение за периодично отчитане на разликите в заплащането по седем показателя, както и механизми за корекция на необосновани разлики над 5%.

Фирмите с над 250 служители ще подават такава информация ежегодно, а предприятията със 100 до 249 служители – веднъж на три години. Част от новите изисквания ще започнат да се прилагат поетапно – от 2027 г. и 2031 г.

Според авторите на законопроекта причините за разликите в заплащането са свързани с липсата на прозрачност, недостатъчния контрол и ограничения достъп до механизми за правна защита.