Доц. Михаил Околийски: Здравната система не може да чака „удобен момент” – тя изисква решения всеки ден

Доц. д-р Михаил Околийски е експерт по обществено и психично здраве с над 25 години опит в разработването и прилагането на здравни политики на национално и международно ниво. Заема позицията служебен министър на здравеопазването в кабинета на Андрей Гюров.

Завършва магистратура по социална терапия в Humboldt University of Berlin, Германия, където защитава докторска степен с фокус върху превенцията на ХИВ/СПИН и психичното здраве. В периода 2014 – 2023 г. ръководи Офиса на Световната здравна организация в България, а през 2023 – 2024 г. е заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК. Бил е член на експертната група по психично здраве към Европейската комисия (DG SANTE).

Понастоящем е доцент в дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите“ към Националния център по обществено здраве и анализи и практикуващ психотерапевт. Автор и съавтор е на над 100 научни публикации в български и международни научни издания, включително The British Journal ofPsychiatry, JAMA Psychiatry и The Lancet Psychiatry.

I. МАНДАТЪТ – ЛИДЕРСТВО В ТРУДНО ВРЕМЕ

Поемате поста служебен министър на здравеопазването в сложен за здравната система и за цялата държава момент. Защо приехте този мандат и какво Ви накара да повярвате, че именно сега е възможна реална промяна?

Доц. Михаил Околийски: Поех този мандат, защото вярвам, че дори в кратък времеви хоризонт може да се постави ясна посока. Здравната система не може да чака „удобен момент“ – тя изисква решения всеки ден. Познавам системата отвътре, познавам хората в нея и знам къде са реалните възможности за бързи, но смислени действия.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте още в първите дни?

Доц. Михаил Околийски: Предизвикателствата са много. Може би на първо място бих поставил доверието – както вътре в системата, така и в обществото. Здравеопазването е под постоянно обществено напрежение и очакванията са много високи. Второто е балансът между спешните казуси и стратегическите задачи. Всекидневно изникват проблеми, които изискват незабавна реакция, но ако се занимаваме само с тях, губим дългосрочната перспектива. Човешкият ресурс също е ключово предизвикателство, защото най-големият капитал на системата са именно хората.

Какви са трите ключови цели, които си поставяте за този мандат?

Доц. Михаил Околийски: Ще поставим фокус върху превенцията и ранната грижа. Българското здравеопазване все още реагира твърде късно – когато заболяването вече е напреднало. Затова за мен приоритет са профилактичните програми, скринингите и ранната диагностика, но и една по-широка философия – да изградим култура на грижа за здравето още от ранна възраст. В този контекст майчиното и детското здраве са водещи, защото именно там започва дългосрочната инвестиция в бъдещето на обществото.

Това не е само медицински въпрос, а въпрос на обществена култура и дългосрочна политика. Имаме огромен ресурс от данни, но твърде често решенията се вземат, без да бъдат достатъчно анализирани. Искам повече прозрачност и управление, основано на измерими резултати – чрез развитие на регистрите, надграждане на дигиталните системи и по-добър контрол върху качеството на медицинските услуги. Когато имаме ясни данни, можем да правим по-точно планиране, по-ефективно финансиране и по-справедлив достъп до медицинска грижа.

Акцент в работата ми ще бъде и борбата с хазартната зависимост. Предстои финализиране на една наредба, с която ще поставим началото на нов работещ механизъм за финансиране на проекти за дейности по предпазване, превенция, лечение и терапия на хазартна зависимост.

Какъв управленски стил ще следвате – стабилизация, реформа или ускорена трансформация?

Доц. Михаил Околийски: За всички е ясно, че няма как да реформираме системата за три месеца. Това, което ще направим, е да положим усилия тя да бъде по-достъпна, по-разбираема и по-близо до гражданите. Аз и моят екип работим с ясното съзнание за времевата рамка, затова залагаме на прагматични решения, основани на данни и реални нужди. Ще поставим основи за отворен диалог, прозрачност и решения, които стъпват на факти. Така че ще търся диалог и експертност, но също така прозрачност и яснота при вземането на решения. 

Били сте експерт в Световната здравна организация. От този опит къде виждате най-голямото разминаване между препоръчителния модел за устойчива здравна система и българската реалност?

Доц. Михаил Околийски: Най-голямото разминаване е във философията на системата. Устойчивите модели поставят профилактиката и общественото здраве в центъра, докато у нас все още доминира реактивният модел – лекуваме последствията.

Другото разминаване е използването на данни. В успешните системи решенията се базират на анализ и измерими резултати. Освен това СЗО работи с много инструменти, стратегии за комуникация на риска и модели за активно включване на обществото, защото доверието и правилната информация са също толкова важни, колкото и медицинските решения. Такива механизми, както и подхода на мултисекторното сътрудничество, трябва постепенно да започнем да прилагаме и в България, особено когато говорим за превенция и обществено здраве.

II. СИСТЕМАТА – ФИНАНСИРАНЕ, МОДЕЛ, МЕЖДУНАРОДЕН КОНТЕКСТ

Устойчив ли е сегашният модел на здравната система в България?

Доц. Михаил Околийски: Сегашният модел работи, но е под напрежение. Той осигурява достъп, но невинаги стимулира ефективност и качество. 

Устойчивостта изисква по-добро планиране и по-ясно измерване на резултатите и качеството, които постигаме с публичните средства.

Коя структурна слабост изисква най-спешна намеса?

Доц. Михаил Околийски: Един от най-сериозните проблеми е фрагментацията – много структури, които често работят без достатъчна координация помежду си.

Финансирането – достатъчно ли е и ефективно ли се използва?

Доц. Михаил Околийски: Финансирането никога няма да изглежда достатъчно, ако не се използва ефективно. Въпросът не е само колко средства влагаме, а какъв резултат получаваме срещу тях. Именно затова прозрачността и контролът са толкова важни.

До каква степен моделът на клиничните пътеки отразява реалните разходи и сложността на лечението днес?

Доц. Михаил Околийски: Моделът на клиничните пътеки има своите плюсове, но медицината се развива значително по-бързо от самия модел. Необходим е анализ дали сегашните механизми отразяват реалната сложност и т.нар. коморбидност в състоянието на пациента и нуждата от лечението и съвременната медицина.

Виждате ли необходимост от промяна в здравноосигурителния модел?

Доц. Михаил Околийски: Големите системни промени изискват широк обществен и политически консенсус. В момента бих поставил акцент върху оптимизацията и ефективността на съществуващия модел, защото това е реалистичният път в кратък хоризонт.

Къде България изостава най-съществено спрямо средните европейски показатели – разходи, достъп или здравни резултати?

Доц. Михаил Околийски: Най-вече в здравните резултати и профилактиката. Имаме отлични специалисти и добра достъпност, но продължаваме да лекуваме късно диагностицираните заболявания, което влияе на качеството на живот и на здравните показатели. Проследяването на лечението и рехабилитацията също са много важни за успеха на здравната интервенция и удължаването на ремисията на заболяванията. 

Какви европейски практики бихте приложили у нас?

Доц. Михаил Околийски: По-силен фокус върху първичната помощ и превенцията. Интегрирани електронни системи, които позволяват управление на данните и оценка на качеството. И не на последно място – политики за задържане и развитие на медицинските кадри.

III. БОЛНИЦИТЕ – ЯДРОТО НА СИСТЕМАТА

Какъв модел на болнична система е устойчив за България през следващото десетилетие?

Доц. Михаил Околийски: Модел с ясно разпределение на ролите – силни регионални центрове и добре функционираща мрежа от лечебни структури. Не всяка болница трябва да прави всичко. Важното е пациентът да получава навременно лечение на правилното място.

Каква е Вашата дългосрочна визия за болничната карта на страната – повече структури или по-силни и специализирани центрове?

Доц. Михаил Околийски: По-скоро по-силни и специализирани структури, които работят в координация, отколкото безкрайно разрастване на броя лечебни заведения.

Как ще се реши дисбалансът между свръхконцентрацията в големите градове и липсата на достъп в периферията?

Доц. Михаил Околийски: Това е един от най-трудните въпроси. Решението включва стимули за кадри, по-добро планиране и използване на дигитални инструменти за консултации и проследяване.

Кадровият дефицит – кое е първото реалистично управленско решение за овладяването му?

Доц. Михаил Околийски: По-добри условия за младите медици – възможности за развитие, предвидима среда и справедливи правила. Това не е еднократна мярка, а дългосрочна политика. Министерството в момента реализира една чудесна програма „Насърчаване на специализацията по специалности и области с недостиг на специалисти“, чрез която се осигурява финансов стимул на лекари, медицински сестри, акушерки – да специализират в по-дефицитни специалности. Срещу това те получават две и половина минимални работни заплати месечно над основното им възнаграждение. Този европейски проект трябва да превърнем в една дългосрочна национална програма.

Как ще се гарантират прозрачност и ефективност в управлението на лечебните заведения у нас?

Доц. Михаил Околийски: Чрез ясни критерии за контрол, анализ на резултатите и отчетност на управлението. Надграждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС) ще позволи повече решения да се базират на реални данни – проследимост на дейностите, по-добра сравнимост между лечебните заведения и навременно идентифициране на рискови тенденции. Прозрачността не е наказание, а инструмент за доверие.

Кое е онова решение, което знаете, че ще срещне съпротива, но е неизбежно за оздравяването на болничния сектор?

Доц. Михаил Околийски: Всяка промяна, която цели по-справедливо разпределение на ресурса, винаги среща съпротива, но е необходима за постигане на ефективност и устойчивост в системата.

Ако през 2030 г. отново говорим за „архитектура на здравето“, какво бихте искали да сме променили като система?

Доц. Михаил Околийски: Бих искал да говорим за система, която по-скоро предпазва и профилактира, а не само лекува. За система, в която пациентът се ориентира лесно, медицинските специалисти работят спокойно и решенията се вземат на базата на данни. И най-вече – за система, която връща усещането за доверие, защото без доверие няма работещо здравеопазване.