AI създаде първата „универсална“ ваксина срещу бъдещи вируси

Учени от Великобритания разработиха първата ваксина, проектирана изцяло с помощта на изкуствен интелект, която може да осигури защита срещу цели семейства вируси – включително такива, които все още не са се появили при хората. Това съобщава Euronews.

Разработката е дело на изследователи от университетите в Кеймбридж и Саутхемптън и вече е преминала първото си изпитване при хора. Според учените технологията може коренно да промени начина, по който светът се подготвя за бъдещи пандемии.

„Преобразихме разработването на ваксини от реактивен в подход, насочен към бъдещето“, заяви проф. Джонатан Хийни от Лабораторията по вирусни зоонози към Университета в Кеймбридж и ръководител на проекта.

Вируси като грипните, коронавирусите и ебола непрекъснато се променят. Често към момента, в който нова ваксина бъде разработена и разпространена, вече са се появили нови варианти, срещу които защитата е по-слаба.

„Настоящата система за разработване на ваксини трудно успява да догонва еволюцията на вирусите“, посочва проф. Сол Фауст от Университета в Саутхемптън, който е главен изследовател на клиничното изпитване.

Новата технология цели именно да прекъсне този цикъл, като осигури по-широка защита срещу множество варианти едновременно. Вместо да бъде насочена към конкретен вирусен щам, ваксината използва т.нар. „супер-антиген“ – специално проектиран чрез изкуствен интелект белтък, който съдържа общите характеристики на различни коронавируси.

За създаването му учените са използвали всички налични генетични данни за сарбековирусите – група коронавируси, които циркулират основно сред прилепите, но могат да преминават към хора и други бозайници. След това алгоритми за машинно обучение са анализирали огромния масив от данни и са създали изкуствен антиген, способен да активира имунната система срещу широк спектър от сходни вируси. Според изследователите технологията може да бъде адаптирана и към други вирусни семейства, включително ебола.

Друга особеност на ваксината е начинът на приложение. Тя не се поставя с игла, а чрез микро-флуиден инжектор, който доставя ваксината в кожата посредством високоскоростна струя течност. Този метод елиминира необходимостта от игли, намалява медицинските отпадъци и улеснява масовото приложение в страни с ограничени ресурси. Освен това ваксината е по-стабилна при съхранение в сравнение с много от mRNA ваксините и не изисква ултраниски температури за транспорт и съхранение.

Първата фаза на изпитването е проведена между декември 2021 г. и септември 2023 г. с участието на 39 доброволци. Основната цел е била да се оцени безопасността на ваксината и способността ѝ да предизвиква имунен отговор.

Изследователите съобщават, че препаратът е бил добре поносим при всички приложени дози и не са регистрирани сериозни нежелани реакции.

„Забележителният успех на това изпитване представлява важна стъпка напред към постигането на широка и дълготрайна защита срещу вирусни заплахи“, коментира проф. Мариан Найт от Националния институт за здравни изследвания на Великобритания.

След успешното приключване на първата фаза учените подготвят по-мащабно изпитване, което ще включва по-голям и по-разнообразен брой участници. Целта е да се потвърди, че ваксината предизвиква силен и широкоспектърен имунен отговор и действително може да осигури защита срещу бъдещи варианти на коронавируси и други потенциално опасни вируси.

Ако резултатите бъдат потвърдени, технологията може да постави основите на ново поколение „универсални ваксини“, способни да предпазват не само от познати патогени, но и от бъдещи вирусни заплахи, които все още не са се появили.