Д-р Aтанас Атанасов: Надзор с мисия: повече качество, безопасност и доверие в системата

Д-р Атанас Атанасов е завършил е Медицинския университет – Варна, придобива специалност „Хирургия“ в София, притежава докторска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт.

Професионалният му път преминава през клиничната практика и управлението на лечебни заведения, като заема ръководни позиции в общински, областни и университетски болници. Бил е управител на общинската болница в Нови пазар и директор на РЦЗ – Шумен (Регионален център по здравеопазване), както и изпълнителен директор на МБАЛ – Шумен, и на УМБАЛ „Александровска“. През 2026 г., в рамките на три месеца, д-р Атанас Атанасов е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). 

Опитът му обхваща организацията на болничната дейност, управлението на ресурси и работа в сложна институционална среда на здравната система.

I. МАНДАТ И ПРИОРИТЕТИ – НОВ СТАРТ ЗА НАДЗОРА

Поемате Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ в момент на високи очаквания за регулация в системата. С какви приоритети започвате мандата?

Д-р Атанас Атанасов: Основният смисъл от съществуването на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е здравната сигурност на българските граждани и защита на техните права тогава, когато им се наложи да ползват медицинска помощ. В крайна сметка всички сме потенциални пациенти.

Приоритетите на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ могат да се структурират около няколко ключови направления: На първо място, повишаване на качеството и безопасността на медицинските дейности. Постигането на тази цел изисква засилен контрол върху лечебните заведения (държавни и частни), както и проследяване и анализ на медицински грешки и нежелани събития.

На второ място, контролът трябва да е ефективен и прозрачен. Това би могло да се постигне чрез оптимизиране на вътрешната организация на контролната дейност в ИАМН и методиката за извършване и документиране на извънредните проверки по сигнали и жалби на граждани, както и на плановите проверки за съответствие на структурата и управлението на лечебните заведения с нормативните изисквания. От изключителна важност е да гарантираме публичност на резултатите от проверките, съобразена, разбира се, със законовите изисквания за защита на личните данни и с ограниченията за конфиденциалност на служебната информация. Лична моя амбиция е намаляване на административните пропуски и забавяния на резултатите от проверките.

На следващо място е необходимостта от дигитализация на данните от регистрите, които се водят в Изпълнителната агенция „Медицински надзор“. В ход е изграждане на електронни регистри и системи за мониторинг, което ще даде възможност за бърз анализ на данни за идентифициране на системни проблеми и ще оптимизира връзката с други институции за обмен на информация.

Друг важен приоритет е превенцията на корупцията и злоупотребите в здравната система. Изпълнението на този приоритет изисква засилване на контрола върху финансовите практики в лечебните заведения, незабавно реагиране на сигнали за нерегламентирани плащания и задълбочаване на сътрудничеството с други контролни органи.

С цел подобряване на комуникацията с обществото разработваме активна информационна политика, механизми за улесняване на обратната връзка с пациенти и професионални организации и организиране на кампании за повишаване на здравната култура на гражданите.

За повишаване на капацитета и експертността на служителите в ИАМН планираме периодични обучения, както и въвеждане на добри европейски практики в тази насока.

Обществото очаква агенцията не само да санкционира, но и да играе проактивна роля с цел да предотвратява проблеми, да гарантира справедливост и да повишава доверието в здравната система.

Кои са първите конкретни действия, които ще предприемете?

Д-р Атанас Атанасов: Първото нещо е да изясним „къде сме“. Това означава бърз преглед на текущи проверки, висящи сигнали и забавени казуси; бърз анализ на капацитета – персонал, експертност, натоварване; идентифициране на „рискови зони“ (болници с много жалби, системни проблеми). Необходимо е приоритизиране на най-критичните казуси, незабавно разглеждане на случаи с висок обществен интерес, създаване на „червен списък“ с лечебни заведения за засилен контрол, определяне на срокове за приключване на стари забавени проверки, въвеждане на ясни правила за контрола.

Къде виждате най-големите дефицити в дейността на ИАМН към момента?

Д-р Атанас Атанасов: Най-големите дефицити в дейността на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ могат да се обобщят в няколко системни слабости, които се повтарят във времето и са често критикувани както от пациенти, така и от професионалната общност: Недостатъчен институционален капацитет, което е свързано с недостиг на експерти (особено по сложни медицински казуси), претоварени инспектори и ограничени ресурси за мащабен контрол. Това води до повърхностни или непълни проверки.

Липса на ефективна дигитализация, в резултат на което липсват интегрирани бази данни и е трудно проследяването на повтарящи се нарушения.

Липса на стратегическа роля. Агенцията действа повече като „инспекторат“, отколкото като анализатор на системни рискове, което е причина за ограничен принос към здравните политики и реформи и в крайна сметка пропускаме възможността за реално подобрение на системата.

Дефицит на доверие. Налице е обществено усещане, че агенцията е неефективна и не генерира положителнирезултати. Това е най-сериозният системен проблем.

Как управленският Ви опит в болничната система променя гледната Ви точка към надзорната дейност?

Д-р Атанас Атанасов: Големият управленски опит по принцип променя начина, по който човек възприема надзорната дейност – най-вече като извеждане от тесния ѝ „инспекционен“ модел към по-стратегически и системен подход. Дейността ми като ръководител на общинска, областна и университетска болница, а също и житейският ми опит са ме научили, че санкцията сама по себе си рядко променя поведение и че са нужни ясни правила, спазването на които изисква освен контрол и адекватни стимули.

Човек, който е управлявал сложна организация, каквато е болницата, придобива по-различно разбиране на реалната среда в болниците, по-добро разбиране на натиска върху персонала, осъзнаване на ресурсните ограничения и разграничаване между системен проблем и индивидуална вина.

Опитният ръководител търси реален ефект от проверките, не „колко проверки сме направили“, а „какво сме променили“.

Дългогодишният ми опит ми е показал, че нито една институция не може да реши системен проблем сама, затова е необходима по-активна работа с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, както и с други институции, имащи отношение към здравеопазването. Големият управленски опит ми дава увереност да мисля в мащаб, да действам приоритетно и да вземам устойчиви решения.

II. НАДЗОР, ПРОЗРАЧНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ

Често се говори за контрол, но по-рядко за неговото качество. Какво означава „ефективен надзор“ в здравеопазването?

Д-р Атанас Атанасов: Ефективният надзор в здравеопазването означава не просто контрол и санкции, а реално подобряване на качеството, безопасността и достъпа до медицинска помощ. Това е способността на институции като Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ да въздействат така, че проблемите да се предотвратяват, а не само да се констатират. Не е важно колко проверки са извършени, а дали в резултат на тях има вече по-малко медицински грешки и по-добри резултати за пациентите. Освен да налага санкции, надзорът трябва да дава указания и препоръки, както и да обявява добри практики. Можем да кажем, че надзорът е ефективен, ако постигаме реална защита на пациента, ако имаме бързо разглеждане на жалби, ясна обратна връзка и гарантирани права на пациентите (достъп до лечение, информирано съгласие).

Как ще подобрите процеса по разглеждане на сигнали от граждани, така че да постигнете по-голяма предвидимост и ефективност в реакцията на институцията?

Д-р Атанас Атанасов: Гражданите трябва да знаят какво ще се случи, след като подадат сигнал. Затова е необходимо да има единна процедура за разглеждане на всички сигнали, както и ясни етапи: приемане → оценка → проверка → решение → обратна връзка. Тези неща и сега са регламентирани в нормативната уредба, но може би е необходимо да се обобщят и да се направят още по-достъпни за гражданите.

Къде според Вас се къса веригата – при проверките, при санкционирането или в последващото проследяване?

Д-р Атанас Атанасов: Проверките по сигнали на граждани се извършват постфактум, т.е. след като периодът на оказване на медицинска помощ вече е отминал и единствените доказателства се основават на медицинската документация и становищата на лекарите, имащи отношение към конкретния казус.

Затова контролните производства са фокусирани основно върху документация, а не върху действителната клинична практика. Освен това няма как ИАМН да разполага с лекари – специалисти по всички медицински специалности, и затова често се търсят експертни становища от външни за агенцията консултанти, което невинаги може да стане бързо, и това води до забавяне на отговорите до подателите на сигналите.

Налаганите с наказателни постановления санкции подлежат на обжалване и това често се размива във времето, което ги прави недостатъчно ефективни. Понякога предвидените в закона санкции са твърде слаби, за да променят поведение (ниски за мащаба на съответното лечебно заведение глоби). В тези случаи санкцията няма превантивенефект. Болница може да бъде санкционирана, но след това да продължи по същия начин без реална промяна.

Освен това към момента няма автоматични механизми за проследяване и не може да се създаде „история нариска“ за лечебните заведения.

За да не се къса веригата, трябва да се измести фокусът от контрол на събитие към контрол на резултата във времето, а това изисква създаване на рисков профил за всяко лечебно заведение и назначаване на задължителни повторни проверки при тежки нарушения. Това от своя страна изисква по-голям кадрови и финансов ресурс. Истински ефективният надзор не приключва със санкцията, а започва след нея.

В каква степен правомощията на ИАМН позволяват ефективно изпълнение на функциите ѝ?

Д-р Атанас Атанасов: Правомощията на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ формално са достатъчно широки, за да осигурят ефективен надзор. Проблемът е, че на практика те невинаги се превръщат в реално въздействие, защото тези правомощия са практически ограничени, тъй като медицинските казуси са сложни, изискват експертизи и време и често има „сива зона“ между грешка и усложнение. Дори при съмнение за проблем санкцията невинаги е лесна. ИАМН има достатъчно власт да установи проблем, но невинаги да го санкционира ефективно, което да гарантира, че той няма да се повтори. Освен това има нормативни ограничения, свързани с липсата на действащи медицински стандарти и правила за добра клинична практика по всички медицински специалности.

ИАМН може да установява и санкционира, но ефективният надзор изисква да може и да променя – а това надхвърля част от текущите ѝ правомощия.

III. СИСТЕМНА РОЛЯ, ТРАНСПЛАНТАЦИИ И ДОВЕРИЕ

ИАМН е ключов фактор за гарантиране на качеството на медицинската помощ. Виждате ли нужда от промяна в ролята ѝ?

Д-р Атанас Атанасов: Не бих казал, че е необходима радикална промяна в ролята на ИАМН, но очевидно е необходима промяна във философията на надзора и в управленския подход, както и по-добро използване на съществуващите инструменти. При извършването на проверките е необходимо да се установява не само „има ли нарушение“, а „какво е нивото на медицинската услуга“. Фокусът на интервенциите трябва да се пренасочи към предотвратяване вместо към последващо санкциониране. От „наказващ орган“ ИАМН трябва да се превърне в проактивен стратегически регулатор с въздействие върху качеството и безопасността на медицинската помощ и да развие и увеличи аналитичните си функции, за да помага за формирането на здравни политики.

Как ще подобрите координацията между институциите и лечебните заведения?

Д-р Атанас Атанасов: По-добрата координация се постига не само с „повече срещи“, а с ясни правила, споделени данни и съвместни действия с измерим резултат. Взаимодействието на ИАМН с лечебните заведения се осъществява с ясни указания и стандарти, обратна връзка след проверки, работни срещи с ръководства на болници при системни проблеми, бърза и координирана реакция.

Към момента координацията често е реактивна, неформална, зависима от конкретни хора. Тя трябва да  стане системна и предвидима. Индикация за добра координация имаме, когато действията на една институция автоматично водят до действия на друга.

Дигитализацията на регистъра за трансплантации е сред приоритетите Ви. Какво реално ще промени това?

Д-р Атанас Атанасов: Дигитализацията на регистрите, свързани с трансплантацията в България, би имала системен и многопластов ефект върху безопасността, ефективността и прозрачността на целия процес – от донорството през експлантацията и трансплантирането на органи, тъкани и клетки до последващото проследяване и наблюдение на пациентите.

В момента много от дан­ните са фрагментирани, трудни за проследяване и с ниска оперативна достъпност. Процедурите, свързани с донорството и трансплантациите, изискват автоматично известяване на всички релевантни институции при наличен донор или критичен случай. 

Дигитализацията на регистрите ще даде възможност за автоматизирано съвпадение на донори и реципиенти по кръвна група, HLA-типизация и други критични критерии, както и до намаляване на времето за намиране на подходящ орган и минимизиране на човешки грешки при проверка на данните. Реално дигитализацията на регистрите ще доведе до по-кратки списъци на чакащи, по-малко загубени органи и по-висока безопасност на трансплантациите. Дигитализацията означава бързо, прозрачно и безопасно управление на информацията за донори и реципиенти.

Какви са най-големите предизвикателства пред донорството и как могат да бъдат преодолени?

Д-р Атанас Атанасов: На първо място бих поставил недостатъчното обществено доверие и осведоменост. Много хора не са информирани за донорството или имат митове и страхове. Съществува скептицизъм към системата и институциите в нашата страна, както и стигма или религиозни възражения срещу посмъртното донорство.

На второ място е недостатъчният брой реални донори, което, от една страна, е свързано с нисък процент на фактически съгласия за посмъртно даряване и от друга страна, с липсата на адекватни стимули за болниците и координаторите по донорството.

Съществуват и редица медицински и логистични бариери като късо време за транспортиране на органите, ниска съвместимост между донори и реципиенти, нерядко липса на съвременна апаратура за съхраняване и транспортиране.

В обобщение, предизвикателствата пред донорството в България са комплексни и обхващат културни, организационни, регулаторни и медицински аспекти. Решаването им изисква едновременно институционални мерки, обществена работа и модерни технологии. С цел насърчаване на донорството се провеждат национални кампании за образование и популяризиране на донорството.

Провеждат се периодични обучения на медицински екипи за донорство и трансплантация, вкл. в чужбина.

Създаването на бърза централизирана координация чрез дигитални регистри и непрекъсната онлайн връзка между националните трансплантационни центрове, както и на изграждането на транспортни и охладителни вериги за органи, тъкани и клетки също са мерки за подобряване на ефективността при реализиране на донорски ситуации.