Д-р Мила Петрова: Между онкологията и новия живот - съвременният модел на интегрирана грижа

Д-р Мила Петрова е ръководител на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“. 

Завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъдето идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализация по медицинска онкология. През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация. От 2021 г. оглавява Клиниката по медицинска онкология на болница „Надежда“.

От 2012 до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee.

През 2020 г. тя е една от петнадесетте избрани от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), където продължава своето професионално развитие.

Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.

БОЛНИЦАТА КАТО СРЕДА ЗА ИНТЕГРИРАНА ГРИЖА

Как според Вас се променя ролята на съвременното лечебно заведение – от място за лечение към среда, която интегрира различни медицински специалности около цялостната грижа за пациента?

Д-р Мила Петрова: Цялостната грижа за всеки онкологичен пациент е комплексна. Често освен основното заболяване пациентът има и придружаващи заболявания, които изискват компетентна грижа. За да може онкологичната терапия да бъде максимално полезна и съобразена с индивидуалния случай, е необходимо кооперирането на различни медицински звена, които заедно да си подадат ръка и да направят прогнозата за пациента по-добра. Често в съвременното онкологично лечение са включени психолози, рехабилитатори, диетолози, чиято работа е от изключителна важност, защото има отношение към качеството на живот при тези пациенти и начина, по който преминават през терапиите.

През последните години се утвърждава моделът на по-тясно специализирани лечебни заведения, които съчетават няколко ключови направления на медицината. Как този тип структура влияе върху възможностите за по-ранни решения и по-комплексна грижа за пациентите?

Д-р Мила Петрова: В Европейски план все повече се създават структури с тясна специализация – т.нар. Center of excellence. Те са фокусирани върху лечението на определена нозологична единица – напр. само рак на гърдата, на дебелото черво или на стомаха. Идеята за това тясно профилиране е предоставянето на високоспециализирана грижа на пациенти с определен вид рак – не само като диагностика (образни изследвания, патологична и генетична класификация), но и като комплексно лечение, включващо хирургия, противотуморно лекарствено лечение, лъчетерапия, рехабилитация, психологическа подкрепа и др.

В България такива центрове все още няма, но не смятам, че към момента това е проблем за изграждането на правилната стратегия за лечение на нашите пациенти.

ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ МЛАДИТЕ И ВРЪЗКАТА С РЕПРОДУКТИВНОТО ЗДРАВЕ

Вие ръководите клиниката по Медицинска онкология в болница „Надежда“, в която се намира и най-големият репродуктивен център в България, ръководен от д-р Георги Стаменов. Има ли и къде е пресечната точка между асистираната репродукция и онкологията?

Д-р Мила Петрова: Колкото и странно да звучи, между репродуктивната медицина, която „стои“ в началото на живота, и онкологията, която, за съжаление, все още се асоциира с край на жизнения път, има много пресечни точки. В световен план нараства процентът на млади хора, които се сблъскват с онкологично заболяване. Много от тях по една или друга причина не са осъществили плановете си за дете. От своя страна лекарствените терапии при рак носят риск за фертилитета на пациентите заради самия им механизъм на действие, както и заради токсичния ефект, който имат медикаментите върху тестисите и яйчниците.

Именно тук взаимодействието между онколози и репродуктивни специалисти намира своето място. Замразяването на яйцеклетки и сперматозоиди преди начало на онкологичните терапии е възможност, която дава надежда за дете на младите ни пациенти – тогава, когато битката с рака вече ще е зад гърба им. Неслучайно в екипите на големите онкологични центрове по света има включен и специалист по асистирана репродукция. 

Увеличават ли се случаите на онкологични заболявания при младите хора в световен мащаб и в частност – в България? Кои са най-честите диагнози? Каква е статистиката?

Д-р Мила Петрова: За съжаление, в световен мащаб, включително и в България, има тенденция за „подмладяване“ на онкологичните заболявания – най-често при рак на гърдата и рак на дебелото черво. Причините за това са многофакторни – стрес, натоварено ежедневие, начин на живот и хранене. Развитието в диагностичните методи през последните 10 години също допринася за ранното откриване на заболяванията. Така че тази тенденция ще продължи.

Кога трябва да се проведе разговорът за съхраняване на репродуктивни клетки?

Д-р Мила Петрова: Разговорът за съхраняването на репродуктивните възможности при младите жени и мъже с онкологични заболявания е изключително важен. Той трябва да бъде проведен от онколога още при първата среща с пациента, тъй като има отношение към планирането на последващите стъпки в лечението. 

След като обсъдим какво предстои като терапия и каква е прогнозата при лечение, трябва да зададем въпрос за плановете за родителство – дали пациентът иска да има деца в бъдеще и какви са стъпките, които трябва да предприеме, за да съхрани тази възможност. 

Много често хората са уплашени от самата диагноза, от предстоящото лечение и мисълта за репродукцията остава на заден план. Нужно им е време да преодолеят страха от заболяването и да насочат поглед към бъдещето, когато битката с рака ще е спечелена и ще могат да се върнат към своя нормален ритъм на живот. 

Затова темата за фертилитета трябва да бъде обсъдена своевременно с всички млади пациенти – за да може да вземат информирано решение преди началото на химио- и лъчетерапията. 

За кои пациенти е подходяща процедурата? Имат ли значение локализацията и стадият на онкологичното заболяване?

Д-р Мила Петрова: Процедурата за замразяване на яйцеклетки и сперматозоиди е подходяща за всички пациенти в репродуктивна възраст – мъже и жени, независимо от локализацията и вида на заболяването. Съгласно световните гайдлайни възможността за съхраняване на фертилитета трябва да бъде обсъдена с пациентите независимо в кой стадий е тяхното заболяване. Решението дали ще се пристъпи към процедурата е на пациента, но той трябва да бъде добре информиран – както по отношение на прогнозата си, така и за самата процедура. 

Възможността за съхраняване на фертилитета трябва да бъде предлагана независимо от това дали пациентът вече има деца. В практиката често срещаме жени и мъже, които са родители, но искат и имат планове за второ, трето дете. 

Не бива да забравяме, че съхранената надежда за родителство много често помага на пациентите ни да преминат по-мотивирани през нелеката борба с онкологичното заболяване.

СЪХРАНЯВАНЕ НА РЕПРОДУКТИВНИЯ ПОТЕНЦИАЛ И ПЪТЯТ НА ПАЦИЕНТА В БОЛНИЦАТА

Може ли процедурите по съхраняване на репродукцията да забавят или да имат негативно въздействие върху онкологичното лечение?

Д-р Мила Петрова: Процедурата по запазване на репродукцията категорично не може да забави или да компрометира по някакъв начин основното лечение. Тя не повлиява негативно и самото заболяване.

Времето, което отнема замразяването на сперматозоиди за мъжете, е 10 минути, а за замразяването на яйцеклетки при жените – 10 дни. От гледна точка на съвременната онкология тези десет дни не са свързани с риск от прогресия на заболяването или от това състоянието на пациентката да се влоши. 

Какво е по-специфичното в практиката на болница „Надежда“ по отношение на пациентите с онкологични заболявания, които искат да бъдат родители?

Д-р Мила Петрова: По отношение на онкофертилитета изключително предимство на болница „Надежда“ е добрата колаборация между Клиниката по медицинска онкология и Центъра по асистирана репродукция. Това дава възможност на нашите пациенти в репродуктивна възраст да бъдат своевременно насочени и консултирани от специалисти по репродуктивно здраве на световно ниво.

Същевременно такава възможност е предоставена не само на хората, които се лекуват в „Надежда“, но и на всички млади жени и мъже с онкологична диагноза, които искат да станат родители. 

В болница „Надежда“ процедурата по замразяване на сперматозоиди е безплатна за мъжете. При процедурата по замразяване на яйцеклетки жените до 34-годишна възраст могат да се възползват от държавно финансиране чрез Центъра за асистирана репродукция. За жените над тази възраст в болница „Надежда“ консултациите и самата процедура са безплатни, като се заплащат само медикаментите, използвани за стимулацията.

Колегите онколози от цялата страна са запознати с възможностите, които предлага репродуктивният център в „Надежда“, и добре знаят, че стига да имат подходящ пациент, екипът на д-р Стаменов е в готовност за съдействие. 

По отношение на онкологичното лечение – има ли достъп българският пациент до новостите в тази сфера?

Д-р Мила Петрова: През последните 10 години онкологичното лечение значително се промени. Истината е, че всяка година навлизат повече от 10 – 15 нови молекули в терапиите, които в рамките само на от 6 до 12 месеца получават реимбурсация в България. По отношение на достъпа до нови лекарства за онкологичното лечение страната ни е сред водещите в Източна Европа. 

Проблемът при нас е по-скоро в пътя на пациента. В повечето случаи той е хаотичен, накъсан, с липса на колаборация между отделни медицински специалности, което, за съжаление, води до забавяне на лечението и компрометиране на прогнозата при част от пациентите. 

В Клиниката по медицинска онкология на МБАЛ „Надежда“ работите много за повишаване на качеството на живот на Вашите пациенти. Защо това е важно и какви са новостите, които предлагате в това отношение, освен замразяването на репродуктивни клетки?

Д-р Мила Петрова: Качеството на живот при онкологично болните пациенти е неразривна част от тяхното лечение. Много често тази тема се свързва с крайните етапи на заболяването, когато пациентът има значително по-изявени симптоми и оплаквания. 

Истината е, че грижата за качеството на живот трябва да започва от момента на поставяне на онкологичната диагноза – още при оперативното лечение, с ранна рехабилитация, с насоки по отношение на правилно и балансирано хранене, с насърчаване на двигателна активност, с ранната превенция на част от страничните ефекти, които химиотерапията може да провокира.

При пациентките с хормонално позитивен карцином на гърдата ендокринната терапия е свързана с доста соматични и психични усложнения, които биха могли да компрометират лечението. Има случаи, в които пациентите спират терапията си именно заради страничните ѝ ефекти. Затова онколозите трябва да познаваме симптомите добре и да предложим своевременно подкрепа.

И не на последно място, в някои случаи онкологичното заболяване е свързано с проява на болков синдром. Болката е важен фактор, който влияе на лечението. Големи проучвания показват, че заради болков синдром близо 40 – 50% от пациентите са склонни да не провеждат каквото и да е лечение.

Горди сме, че в болница „Надежда“ освен възможността за консултации по отношение на правилното и балансирано хранене, както и при различни форми на малнутриция или кахексия, отскоро работи и кабинет за менажиране на болката. Той е отворен за всички пациенти с онкологични заболявания, независимо в кое лечебно заведение провеждат терапията си. 

Целта е да осигурим навременен, ефективен и индивидуализиран подход за облекчаване на болката при хора с онкологична диагноза, като поставяме качеството на живот, достойнството и комфорта на пациента в центъра на грижата.