Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. получи принципна подкрепа от Тристранния съвет

Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. получи принципна подкрепа от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), въпреки критиките на работодателските и синдикалните организации към липсата на реформи и ограничените нови политики. Това съобщава zdrave.net.

Финансовата рамка на НЗОК за 2026 г. възлиза на 5,256 млрд. евро, което е увеличение с над 412 млн. евро или 8,5% спрямо миналата година. За здравноосигурителни плащания са предвидени 4,933 млрд. евро, а приходите от здравноосигурителни вноски се очаква да достигнат 3,187 млрд. евро.

Управителят в оставка на НЗОК доц. Петко Стефановски определи бюджета като “единствения възможен” при настоящите условия. По думите му единствената нова политика е разделянето на лекарствените продукти, заплащани от касата, в две самостоятелни групи – оригинални медикаменти и генерични и биоподобни лекарства. Според него това е първа стъпка към по-активна прогенерична лекарствена политика.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта, като подчерта, че в него са отразени направените от ведомството предложения. Според нея увеличението на разходите ще осигури необходимото финансиране на здравноосигурителните плащания и ще гарантира изпълнението на основния пакет медицински дейности.

Работодателските организации обаче отправиха редица критики. От Асоциацията на индустриалния капитал в България заявиха, че повече средства сами по себе си не означават по-добро здравеопазване и настояха за по-ефективно разходване на публичния ресурс, с акцент върху профилактиката и контрола.

От Българската стопанска камара посочиха, че бюджетът запазва досегашния модел на финансиране и не предлага решения за подобряване на достъпа до медицинска помощ, ограничаване на лекарствените разходи и стабилизиране на общинските болници, въпреки че в крайна сметка изразиха принципна подкрепа за финансовата рамка.

Подобна позиция заеха и от Българската търговско-промишлена палата, откъдето настояха за по-сериозни инвестиции в профилактиката и дигитализацията на здравната система.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България определиха бюджета като реалистичен и балансиран, като предложиха евентуално по-високите от планираните приходи да бъдат насочени към здравноосигурителни плащания.

Синдикатите също отчетоха необходимостта от промени. От КНСБ подкрепиха проекта с аргумента, че той е единственият възможен към момента, но настояха за повече контрол, профилактика и цялостна реформа във финансирането на системата. От КТ „Подкрепа“ заявиха, че не подкрепят бюджета, тъй като според тях той не решава натрупаните с години проблеми и не променя модела на финансиране в здравеопазването.