Здравната комисия отхвърли законопроектите за минимални възнаграждения на медицинските специалисти

С 2 гласа „за“, 12 „против“ и двама „въздържали се“ парламентарната комисия по здравеопазване отхвърли на първо четене законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения, внесен от „Продължаваме промяната“, който предвиждаше въвеждане на минимални възнаграждения за медицинските специалисти. С 2 гласа „за“, 7 „против“ и 5 „въздържали се“ комисията отхвърли и сходния законопроект, внесен от „Възраждане“. Това съобщава zdrave.net.

И двата проекта предвиждаха минималните основни заплати на лекарите, фармацевтите и специалистите по здравни грижи да бъдат обвързани със средната брутна работна заплата за страната, но с различни проценти.

Според предложението на „Продължаваме промяната“ основното възнаграждение на лекар без специалност и магистър-фармацевт без специалност трябваше да бъде не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата, а това на медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти и помощник-фармацевтите – не по-малко от 140%.

Законопроектът на „Възраждане“ също предвиждаше минимална заплата от 150% от средната работна заплата за лекарите и магистър-фармацевтите без специалност, но предлагаше праг от 125% за медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, лекарските асистенти, зъботехниците и помощник-фармацевтите.

По време на обсъждането депутатите заявиха, че подкрепят необходимостта от увеличение на възнагражденията в сектора, но не и предложения механизъм.

„Всички гледаме в една посока за повишаване на заплатите на медицинския персонал, но не това е начинът“, заяви депутатът от „Прогресивна България“ доц. Георги Илиев.

Според него възнагражденията в здравеопазването зависят от начина на финансиране на лечебните заведения и не могат да бъдат приравнени с други бюджетни системи.

Колегата му д-р Георги Петров също заяви, че целта е младите лекари и специализантите да получават по-добро заплащане, но предложените текстове не отчитат различията между лечебните заведения.

„Ако една малка общинска болница трябва да изпълни това изискване, тя може да се откаже да приема специализанти, защото няма да може да си го позволи. Това ще задълбочи кадровите проблеми в тези болници“, коментира той и добави, че е необходим механизъм, който да позволява на всяко лечебно заведение да разпределя средствата според структурата и възможностите си.

Депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев посочи, че основният проблем е липсата на ясно остойностяване на труда в клиничните пътеки.

„Минималните заплати трябва да осигуряват възпроизводство на труда, а след това да се надграждат. Едно от бързите решения би било обучаващите болници да получават целево финансиране от Министерството на здравеопазването“, каза той.

Временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев заяви, че предстоят разговори с Българския лекарски съюз за изработване на механизъм за остойностяване на лекарския и сестринския труд.

„Трябва да преразгледаме и алгоритмите на клиничните пътеки. Време е да спрем с политическото говорене и да се обединим около работещо решение“, заяви той.

По думите му е необходимо да се осигурят и повече средства за специализацията и обучението на младите лекари.

„Заплатите трябва да бъдат увеличени, но по механизъм, който отчита положения труд, а не по старата социалистическа система“, каза още д-р Меджидиев.