Катя Ивкова: Заплатите на медиците зависят от бюджета на НЗОК, скрининговите програми се бавят заради липса на организация

Приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., подписването на нов Национален рамков договор (НРД) и сключването на нов Колективен трудов договор (КТД) са задължителни условия, преди да бъдат предприети законодателни промени за минималните възнаграждения на медицинските специалисти. Това заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова пред журналисти преди заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване, съобщава БТА.

По думите ѝ всяко решение за повишаване на възнагражденията трябва да бъде финансово обезпечено и да стъпи на реален анализ.

„Първо трябва да бъде приет Законът за бюджета на НЗОК за 2026 г., след което да приключат преговорите по Националния рамков договор, какъвто няма вече две години. Успоредно с това Министерството на здравеопазването води преговори и по нов Колективен трудов договор“, посочи министърът.

Тя обясни, че едва след приключването на тези процеси и договарянето на цените и обемите на медицинските дейности лечебните заведения ще могат като работодатели да планират увеличения на възнагражденията съобразно финансовите си възможности и договореното в колективния трудов договор.

Министърът коментира и внесените законопроекти за обвързване на минималните възнаграждения на лекарите и останалите медицински специалисти със средната работна заплата в страната. Според нея подобни предложения трябва да бъдат придружени от оценка на въздействието и подробен финансов анализ.

„Към внесените законопроекти няма приложен финансов анализ, поради което не може да бъде оценен реалният ефект от тяхното прилагане“, каза Ивкова.

Тя подчерта, че реформите в здравната система не трябва да се правят „на парче“, а като част от цялостна политика с ясно финансово обезпечаване. Министърът коментира и забавянето на националните скринингови програми за рак на маточната шийка и рак на дебелото и правото черво. По думите ѝ преди програмите да стартират, предстои заседание на Оперативния съвет за изпълнение на Националния план за борба с рака, който трябва да реши как най-ефективно да бъдат използвани вече закупените тестове.

Ивкова обясни, че при обществената поръчка за закупуването им не е била предвидена организацията за лабораторната обработка на пробите.

„Основният проблем е, че не е бил разработен лабораторният алгоритъм и не е създадена организация за обработване на пробите“, каза министърът.

Здравният министър отхвърли появилите се твърдения, че закупените реактиви вече са негодни за използване. По думите ѝ проверка на дирекция „Обществено здраве“ е установила, че голяма част от тях са със срок на годност до края на следващата година. Проблемът, според Ивкова, не е в самите тестове, а в липсата на изградена лабораторна логистика. Тя обясни, че пробите могат да бъдат обработвани само със специализирана апаратура, с каквато не разполагат всички лаборатории в страната. Затова е необходимо да бъде изграден механизъм за транспортиране и анализ на пробите, който да осигури безпроблемното провеждане на скрининга.

На въпрос кога реално ще започнат програмите министърът отказа да се ангажира с конкретен срок.

„Желанието ни е това да стане възможно най-бързо, но първо трябва да бъде изградена необходимата организация за лабораторните изследвания“, заяви Ивкова.

Припомняме, че още през март тогавашният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски обяви, че пилотният скрининг за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво трябва да започне през юни в три области на страната. Първоначалните планове предвиждаха двете национални програми да стартират още през миналата година, но това не се случи.