АПАЗ иска по-добър контрол на диабета и по-широк достъп до съвременна терапия

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), отправи пакет от предложения за подобряване на диабетната грижа в България. В официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова, временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев, членовете на Надзорния съвет на НЗОК и представителя на пациентските организации в него д-р Стойчо Кацаров организацията настоява за промени, които да осигурят по-добър контрол на заболяването и по-широк достъп до съвременни методи на лечение.

Сред предложенията са увеличаване на броя на тест-лентите, заплащани от НЗОК, разширяване на достъпа до системи за непрекъснат мониторинг на глюкозата и инсулинови помпи, осигуряване на достъп до сензори и за пациенти с диабет тип 2 при доказана медицинска необходимост, както и преразглеждане на критериите за реимбурсиране на терапиите.

Организацията настоява още за оптимизиране на работата на експертните лекарски комисии, намаляване на административната тежест, предоставяне на по-голяма свобода на лекуващите ендокринолози при избора на терапия, ограничаване на регионалните различия в достъпа до лечение, въвеждане на мултидисциплинарен модел на проследяване и разработване на национална програма за скрининг и ранно откриване на диабета.

Сред основните проблеми, посочени от АПАЗ, е действащият механизъм, при който подобряването на здравните показатели на пациента може да доведе до отпадане на достъпа до терапията, благодарение на която е постигнат този резултат.

„При спад на гликирания хемоглобин пациентът може да престане да отговаря на административните критерии за определено лечение, въпреки доказания положителен ефект. В конкретни случаи това води до доплащане от около 50 евро месечно“, посочват от организацията.

Според АПАЗ подобен подход не стимулира добрия контрол на заболяването, а на практика го санкционира. Оттам подчертават, че решенията за лечението трябва да се основават на индивидуалното състояние на пациента и на медицинската преценка, а не единствено на административно определени прагове.

Предложенията на организацията стъпват върху качествено проучване сред 30 пациенти с диабет и 20 ендокринолози от различни региони на страната.

Според представените данни броят на пациентите над 18-годишна възраст, които получават тест-ленти, заплащани от НЗОК, е намалял от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., което представлява спад от близо 27%.

За същия период броят на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2 се е увеличил от 435 664 до близо 493 000 души.

От АПАЗ посочват, че настоящият лимит от 150 тест-ленти за тримесечие не отговаря на реалните потребности на голяма част от пациентите, особено на хората на инсулиново лечение. Според организацията недостатъчният самоконтрол повишава риска от неразпознати навреме отклонения, усложнения и последващи хоспитализации.

АПАЗ обръща внимание и на ограничения достъп до технологии за контрол на диабета. По данни на организацията около 78 000 души в България живеят с диабет тип 1. В същото време системи за непрекъснат мониторинг на глюкозата, финансирани от НЗОК, използват 1 577 деца и 4 492 възрастни.

Предоставените инсулинови помпи също са малко – 16 за пълнолетни и 13 за непълнолетни пациенти.

От АПАЗ настояват съвременните технологии да бъдат разглеждани като основен инструмент за контрол на заболяването, а не като ограничено достъпна възможност. Организацията поставя и въпроса за пациентите с диабет тип 2, които при определени медицински показания също биха имали полза от непрекъснат мониторинг, но остават извън действащите критерии.

Проучването показва още, че много пациенти заплащат сами част от съвременните терапии, диагностичните изследвания и препоръчителния хранителен режим.

Според данните месечните разходи могат да включват над 50 евро за терапия, между 15 и 60 евро за изследвания и между 300 и 400 евро за препоръчано хранене.

От АПАЗ подчертават, че това не е само финансов, а и здравен проблем, тъй като липсата на достъп до лечение и самоконтрол увеличава риска от усложнения. Организацията посочва, че годишно се регистрират 35 835 хоспитализации само по повод диабет тип 2.

В писмото се обръща внимание и на административната тежест върху ендокринолозите. Според организацията формалните процедури и ограниченията затрудняват своевременното назначаване или промяна на терапията и могат да подкопаят доверието между лекар и пациент.

„Диабетът изисква ежедневен контрол, а не грижа само при настъпило усложнение. Системата трябва да осигурява достатъчно средства за самоконтрол, навременен достъп до специалисти и съвременни технологии. Не е приемливо пациентите да бъдат лишавани от ефективно лечение именно защото са постигнали по-добри резултати“, коментира председателят на АПАЗ Анета Драганова.

От организацията призовават Министерството на здравеопазването и НЗОК да започнат институционален диалог с пациентските организации и медицинските специалисти и да изготвят конкретен план със срокове за изпълнение на необходимите промени. АПАЗ заявява готовност да представи подробно резултатите от проведеното проучване и да участва в работна среща за подобряване на диабетната грижа в България.