Пациентите с диабет на GLP-1 терапия са с по-нисък риск от фрактури

Лекарствата от групата на GLP-1 рецепторните агонисти, сред които са Ozempic и други терапии за диабет и затлъстяване, може да намаляват риска от сериозни костни фрактури при хора с диабет тип 2. Това показва ново мащабно проучване, публикувано в JAMA Network Open, съобщава Euronews.

Изследването установява, че пациентите, започнали лечение с GLP-1 медикаменти, имат с 21% по-нисък риск от т.нар. фрактури при нискоенергийна травма в сравнение с хората, лекувани с друг клас антидиабетни лекарства – DPP-4 инхибитори.

Хората с диабет тип 2 са изложени на по-висок риск от подобни счупвания, въпреки че често имат нормална или дори по-висока костна плътност. Според авторите това вероятно се дължи на по-ниска здравина на костите, нарушения в костната микроструктура и ускорена загуба на костна маса.

Проучването обхваща здравните досиета на над 133 000 души на възраст между 50 и 90 години с диабет тип 2 в САЩ за периода 2015–2022 г. Най-голямо намаление е отчетено при прешленните фрактури – с 32%, както и при счупванията на тазобедрената става и бедрената кост – с 30%.

Изследователите отбелязват, че по-ниският риск не зависи от промените в телесното тегло или нивата на кръвната захар. Това предполага, че GLP-1 медикаментите може да оказват пряко влияние върху костния метаболизъм.

Резултатите поставят под въпрос досегашните опасения, че бързата загуба на тегло при лечение с тези медикаменти неизбежно води до повишен риск от костни счупвания заради намалена костна плътност.

Авторите обаче подчертават, че изследването е наблюдателно и не доказва причинно-следствена връзка. Възможно е върху резултатите да са повлияли и други фактори, като физическата активност, мускулната сила или изходното състояние на костите.

Не е установен защитен ефект при хора, които приемат GLP-1 медикаменти без диабет тип 2, което означава, че резултатите не могат да бъдат прехвърлени към пациентите, използващи тези лекарства единствено за лечение на затлъстяване.

Според авторите са необходими проспективни клинични изпитвания, които да потвърдят дали наблюдаваният по-нисък риск от фрактури се дължи на реален биологичен ефект и дали той се запазва при продължително лечение.