МЗ търси общо решение за осигуряването на кръв за болниците
Пациентите не трябва да носят отговорността за осигуряването на кръв за собственото си лечение, но административните мерки сами по себе си няма да решат проблема с недостига. Това заявиха от Министерството на здравеопазването във връзка с обществения дебат за практиката болници да търсят съдействие от близките на пациенти за осигуряване на кръводарители.
От МЗ посочват, че разбират необходимостта лечебните заведения да призовават близките за съдействие при ограничени наличности. Според ведомството обаче трябва да има ясно разграничение между доброволния призив за кръводаряване и превръщането на осигуряването на дарители в задължително условие за лечение.
Темата беше поставена от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), която сигнализира за случаи, при които от пациенти се изискват дарителски бележки за определен брой кръводарители преди хоспитализация или планова операция.
В отговор Министерството заяви, че пациентите и техните близки не могат да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за лечение. Според МЗ осигуряването на кръв и кръвни съставки е част от организацията на системата по трансфузионна хематология и тази отговорност не следва да бъде прехвърляна върху пациента.
Последва реакция от Българската болнична асоциация (ББА), която постави въпроса как лечебните заведения да осигуряват необходимите количества при ниски нива на доброволно кръводаряване. От организацията предупредиха, че при определени операции наличието на достатъчен кръвен резерв е въпрос на безопасност и че недостигът не може да бъде преодолян единствено с административно решение.
От МЗ припознаха необходимостта от системно решение. „При плановата дейност болниците трябва да разполагат с възможност да оценяват предварително необходимите количества и медицинския риск. В същото време всяка интервенция, включително планова, може да доведе до непредвидена необходимост от кръвопреливане. Този риск не може да бъде управляван единствено чрез призиви към семействата на пациентите“, посочват от ведомството.
Министерството споделя оценката на болничните организации, че административното указание само по себе си няма да увеличи запасите от кръв. Затова ще бъде организирана работна среща с болничните асоциации, Националния център по трансфузионна хематология, регионалните центрове, Експертния съвет по трансфузионна хематология, Научното дружество по трансфузионна хематология и Българския Червен кръст.
Преди срещата МЗ ще изиска актуални данни за наличните количества кръв и кръвни съставки, потреблението и нуждите на болниците, възможностите за преразпределение между регионите, периодите и кръвните групи с най-сериозен недостиг, както и капацитета за организиране на мобилни и извънредни кампании за кръводаряване.
На тази база трябва да бъдат разработени ясни правила за действие при недостиг, обезпечаването на спешната и плановата дейност и координацията между лечебните заведения и структурите по трансфузионна хематология.
От Министерството подчертават, че целта не е проблемът да бъде решен с административна забрана или болниците да бъдат оставени сами да търсят изход. Търси се механизъм, който едновременно да гарантира необходимите количества кръв за лечебните заведения, да насърчава доброволното кръводаряване и да не поставя достъпа до медицинска помощ в зависимост от възможността на пациента и неговите близки да намерят дарители.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
