Министър Ивкова: От 2027 г. въвеждаме система за оценка на качеството на медицинските грижи

От началото на 2027 г. в България трябва да заработи система за оценка на качеството на медицинските грижи. Това съобщи пред БНР министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

По думите ѝ системата трябва да бъде внедрена до края на тази година, като целта е качеството на медицинската помощ да се оценява на базата на обективни данни и при необходимост да могат да бъдат предприемани корективни действия.

„За да може на базата на обективни данни да се предприемат и корективни действия. Естествено, ще бъде създадена с дигиталните възможности. Пилотно сме стартирали, но предстои да проведем допълнителни разговори с БЛС“, заяви Ивкова.

Според здравния министър необходимата основа за подобен механизъм вече съществува в Националната здравноинформационна система (НЗИС), където има разработени елементи за измерване на качеството на медицинските грижи.

Ивкова определи въвеждането на системата като първа стъпка към по-добър контрол върху средствата за здравно осигуряване и по-активно участие на пациентите. По думите ѝ през последните 26 години не е работено достатъчно нито за системно измерване на качеството на предоставяната медицинска помощ, нито за намаляване на доплащането от страна на пациентите.

Здравният министър посочи, че именно високото доплащане е сред факторите, които създават недоверие към здравната система. Тя заяви още, че в бюджета за 2027 г. трябва да бъде предвидено увеличение на средствата за профилактика и превенция.

Ивкова коментира и подготвяната административна реформа в системата на Министерството на здравеопазването. По думите ѝ тя е насочена към обединяване на звена от общата администрация, при които са идентифицирани дублиращи се функции.

„Основната цел е да се обедини дублиращата администрация, да се обединят правилата и информационните системи, така че да има по-малко препращане, по-малко забавяне и да има по-кратък административен път“, обясни министърът.

Тя отново подчерта, че Регионалните здравни инспекции няма да бъдат закривани. Предвижда се те да продължат да функционират като териториални дирекции към МЗ, но без да бъдат самостоятелни юридически лица. Според Ивкова промяната трябва да освободи повече време за експертната работа на медицинските специалисти в структурите към министерството.

Като друг основен приоритет на правителството министърът посочи изграждането на Националната детска болница. Според нея шест години след създаването на Здравната инвестиционна компания за детска болница няма необходимия напредък по проекта.

„Има един терен, който е в абсолютен застой, и има една поръчка, която също е в застой. Ако продължаваме в този дух, няма да има никакъв напредък“, заяви Ивкова.

Тя обясни, че именно това е причината Министерството на здравеопазването да си върне контрола върху процеса по изграждането на лечебното заведение.

По повод поисканата ѝ от „Продължаваме промяната“ оставка Ивкова заяви, че това може да е „похват за някакъв вид дестабилизация“. Тя припомни, че през 2023 г. проектът за Протонен център е бил изваден от Плана за възстановяване и устойчивост с мотив, че не може да бъде изпълнен в периода до 2026 г. По думите ѝ тогава е поет ангажимент той да бъде реализиран с национално финансиране, а предвиденият по ПВУ ресурс е бил около 188 млн. лв.