Пациентски организации призоваха за непрекъсната грижа от лечението до рехабилитацията

Документът беше представен от председателя на Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) инж. Дорина Добрева. Организациите настояват Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столичната община да обединят усилията си за изграждане на интегрирани политики и устойчиви механизми за подкрепа на хората с хронични заболявания.

Според тях особено важна е непрекъснатостта на грижата за пациентите с мозъчно-съдови, сърдечно-съдови и онкологични заболявания, диабет, епилепсия и други хронични състояния, които изискват продължително лечение, наблюдение и подкрепа.

Един от проблемите, поставени на пресконференцията, е липсата на достатъчно ясна връзка между болничното лечение и последващите грижи. От АИА настояват всеки пациент да напуска лечебното заведение с конкретен план за следващите стъпки – необходимата рехабилитация, специалистите, към които трябва да се обърне, профилактиката на последващи инциденти и рисковете, които трябва да бъдат наблюдавани.

„Работата ни показва, че пациентите най-често търсят помощ не само за заболяването, а и за ориентиране в системата – кого да потърсят, къде да намерят специалист, каква е превенцията на втори инцидент, информация за възможна поява на епилепсия след инсулта“, посочи Добрева.

Специален акцент беше поставен върху хората с афазия след инсулт. Добрева подчерта, че нарушената способност за комуникация не означава липса на интелект или невъзможност пациентът да взема решения. Тя обаче може да затрудни съобщаването на болка, нежелана реакция от терапията или друг здравословен проблем.

Затова пациентските организации настояват да бъдат въведени стандарти за достъпна комуникация с хората с афазия, включително повече време за разговор, използване на визуални средства и проверка дали пациентът е разбрал предоставената информация.

По данни на Световната здравна организация, цитирани от заместник-председателя на АИА д-р Георги Георгиев, един от всеки десет пациенти е засегнат от грешка в системата, като около половината от тези случаи могат да бъдат предотвратени.

Като работещ модел за последваща грижа беше представена програмата на Столична община, реализирана в партньорство със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Асоциацията за инсулт и афазия. Чрез нея се създават центрове за речева терапия за хора с афазия след инсулт.

В момента функционират два такива центъра – в ДКЦ 12 и ДКЦ 17, където пациентите и техните близки получават безплатна помощ, а работата на специалистите се финансира от Столична община. По данни на АИА през двата центъра преминават около 40 пациенти месечно. Предстои разкриването на услуги и в ДКЦ 20 и Пета МБАЛ.

Председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев постави акцент върху необходимостта от по-добра координация на рехабилитацията след острата фаза на инсулта. По думите му логопедичните центрове позволяват и проследяване на възстановяването на пациентите след изписването им от болница.

Доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи обърна внимание и на необходимостта натрупаният опит в лечението на инсулт да бъде разпространен в страната. Като пример той посочи практиката на столичната УМБАЛ „Св. Анна“ и значението на своевременната медицинска помощ в рамките на т.нар. „златен час“.