76% от българите искат по-широк пакет от НЗОК, лекарите поставят кадровия дефицит и контрола сред водещите проблеми

Изследванията, проведени през септември сред граждани и лекари, показват различия в оценката за състоянието на системата, но и ясно пресичане по някои от ключовите въпроси пред българското здравеопазване.

При откриването на форума председателят на Комисията по здравеопазването в Народното събрание проф. Костадин Ангелов открои недостига на медицински сестри и заплащането на младите лекари като два от големите проблеми.

„Едни от големите проблеми на българското здравеопазване са липсата на медицински сестри и заплащането на труда на младите лекари“, заяви проф. Ангелов. Той припомни, че през последните пет години професията на медицинската сестра е определена като приоритетна, а висшите училища, които обучават в специалността, получават двойно финансиране.

По думите му въпросът за възнагражденията на медицинските специалисти има както социална, така и икономическа страна, а намирането на устойчиво решение е отговорност на законодателната и изпълнителната власт.

Необходимостта проблемите да бъдат ясно назовани, преди да се пристъпи към решения, подчерта и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева.

„За да вървим напред, трябва ясно да дефинираме какви са проблемите и когато ги кажем и признаем, тогава със сигурност ще стигнем до тяхното решение“, заяви тя. По думите ѝ резултатите от двете проучвания дават възможност всеки от участниците в системата да разпознае част от проблемите и да търси конкретни решения.

Данните сред гражданите показват силно очакване за по-голямо публично покритие на медицинската помощ. 76% смятат, че НЗОК трябва да покрива по-широк пакет медицински услуги, дори ако това изисква повече публично финансиране. Едва 7% предпочитат запазване на сегашния обхват, а 6% – по-ограничен пакет, при който средствата да бъдат концентрирани върху пълното покриване на основните услуги.

Високото доплащане се очертава като най-често посочвания проблем на здравната система – от 39% от анкетираните. 53% заявяват, че през последната година им се е налагало да доплащат за здраве. Сред тях 60% посочват разходи за лекарства, а 52% – за дентални услуги.

Ако бъдат изключени хората, на които през последната година не им се е налагало да използват здравни услуги, делът на доплащалите сред реалните ползватели на системата достига 63%.

След високото доплащане сред най-сериозните проблеми според гражданите са недостатъчният брой лекари и медицински специалисти – 33%, недостатъчното покритие на медицинските услуги от НЗОК – 32%, нерегламентираните плащания и корупционните практики – 26%, както и дългото чакане за преглед или лечение и трудният достъп до медицинска помощ в определени населени места – по 25%.

Данните показват и конкретни затруднения при достъпа до медицинска помощ. През последните 12 месеца 49% от анкетираните са отлагали или не са получили необходимата помощ заради твърде дълго чакане, 43% – заради липса на свободни часове, 36% – поради липса на направление или друг административен проблем, а 30% посочват финансови причини.

На въпроса откъде трябва да дойдат необходимите средства за системата 48% поставят на първо място по-добрия контрол и по-ефективното използване на съществуващото финансиране. Увеличаването на средствата от държавния бюджет е посочено от 28%, съобщи при представянето на резултатите доц. Димитър Ганев от „Тренд“.

Контролът се откроява като важна тема и сред лекарите. 38% го поставят сред трите приоритетни промени за здравната система през следващите три до пет години. Политиките за задържане на младите лекари в България са посочени от 39%.

Категорична е подкрепата сред лекарите и за възможността пациентът да потвърждава дали отчетена медицинска дейност действително е извършена. 87% одобряват подобен механизъм, а същият дял смятат, че той може да допринесе за по-добър контрол и по-високо доверие в здравната система.

„Нашата позиция е ясна – има нужда от контрол в реално време. Контрол, който не идва месеци след извършването и заплащането на дадена дейност, а позволява още в момента на нейното осъществяване да има проследимост. Контрол, който защитава публичния ресурс, без да създава поредната административна тежест за лекарите. И контрол, в който пациентът има активна роля“, заяви председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов.

Кадровият дефицит обаче остава сред най-сериозните проблеми, които самите лекари виждат в системата. За 40% от тях най-голямото предизвикателство е недостигът на медицински сестри, а 37% посочват ниското заплащане. Сред останалите водещи проблеми са липсата на дългосрочна здравна политика – 30%, и недостатъчната профилактика и превенция – 29%.

Качеството на медицинската помощ се очертава като водещото обществено очакване към бъдеща здравна реформа. 38% от гражданите го поставят на първо място сред принципите, от които трябва да се ръководят бъдещите промени. Следват свободният избор на лекар и лечебно заведение – 19%, и равният достъп до медицинска помощ – 15%.

„Не можем непрекъснато да разширяваме очакванията към здравната система, без да осигуряваме средствата, необходими тя да ги изпълни. Затова БЛС защитава две неща едновременно – достатъчно финансиране и много по-ефективен контрол върху начина, по който публичният ресурс се използва. Едното без другото няма да реши проблемите“, подчерта д-р Брънзалов.

По думите му целта на двете национални проучвания не е да противопоставят оценките на лекарите и пациентите, а да покажат къде техните очаквания се срещат и да дадат основа за разговор за конкретни решения.

Модераторът на дискусията и заместник-председател на УС на БЛС д-р Иван Маджаров посочи, че съсловната организация за поредна година инвестира в национални проучвания, за да включи в дебата както мнението на обществото, така и това на лекарите. Той призова за организирането на кръгла маса, на която да бъдат обсъдени конкретните предложения за реформи в сектора.

Във форума участваха омбудсманът Велислава Делчева, председателят на парламентарната Комисия по здравеопазването проф. Костадин Ангелов, изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ Иванка Динева, народни представители, представители на съсловни организации, лечебни заведения и други организации.