Един на всеки осем нови случая на рак в света е свързан с инфекции
Около 2,3 млн. нови случая на рак в света през 2024 г. са свързани с инфекции, причинени от вируси, бактерии и паразити. Това представлява приблизително 12% от всички новодиагностицирани онкологични заболявания, или близо един на всеки осем случая, показва ново проучване на Международната агенция за изследване на рака (IARC) към Световната здравна организация. Това съобщава Euronews.
Най-голяма е тежестта в държавите с ниски и средни доходи, където са концентрирани близо три четвърти от всички случаи на рак, свързани с инфекции.
„Въпреки напредъка във ваксинацията и скрининга, свързаните с инфекции ракови заболявания остават сериозно глобално предизвикателство, като тежестта пада непропорционално върху населението на държавите с ниски и средни доходи“, посочва Хариет Ръмгей от отдела за наблюдение на рака в IARC и съавтор на изследването.
Според нея резултатите показват значителната роля, която контролът върху инфекциите може да има за намаляване на глобалната тежест на рака. Авторите призовават за комплексни мерки, които включват първична профилактика, скрининг, лечение, научни изследвания и промени в здравните политики. Сред тях са разширяване на обхвата на съществуващите ваксини, разработване на нови, въвеждане на специфични мерки срещу определени паразитни инфекции и по-широк достъп до изследване.
Според Гари Клифърд, старши автор на проучването, инвестициите в нови инструменти за превенция могат да имат особено голям ефект.
Една от възможните бъдещи цели е вирусът на Epstein-Barr (EBV), един от най-разпространените човешки вируси, срещу който към момента няма одобрена ваксина.
Инфекцията с EBV е свързана с шест различни вида рак, включително някои злокачествени заболявания в областта на гърлото и стомаха.
Вирусът на Epstein-Barr е само един от общо 12 инфекциозни причинителя, определени като канцерогенни за човека. Сред тях има вируси, бактерия и паразити.
Най-голям брой случаи на рак през 2024 г. са свързани с Helicobacter pylori. Бактерията инфектира стомаха и може да причини хронично възпаление и язвена болест.
Според анализа H. pylori е свързана с около 760 000 нови случая на рак през 2024 г., което представлява приблизително 4% от всички нови онкологични заболявания в света.
Бактерията се свързва с три вида злокачествени заболявания: рак на стомаха в областта на кардията, рак на останалата част от стомаха и форма на неходжкинов лимфом, която се развива в стомаха.
На второ място е човешкият папиломен вирус (HPV), с който са свързани около 750 000 нови случая на рак. След него се нарежда вирусът на хепатит B (HBV).HPV може да причини осем различни вида рак, включително рак на маточната шийка, пениса и ларинкса. Авторите подчертават, че практически всички случаи на рак на маточната шийка могат да бъдат отнесени към инфекция с HPV. Това превръща вируса в особено важна цел за програмите за ваксинация и скрининг.
Възможността част от инфекциите, свързани с развитието на рак, да бъдат предотвратявани чрез ваксинация или контролирани чрез ранно откриване и лечение отличава тази група онкологични заболявания като една от областите с голям потенциал за превенция.
Разпределението на свързаните с инфекции ракови заболявания е силно неравномерно. Макар подобни заболявания да могат да засегнат хора навсякъде по света, близо три четвърти от общия брой случаи са регистрирани в държави с ниски и средни доходи.
Най-голям абсолютен брой е отчетен в Източна Азия. През 2024 г. там са регистрирани около 990 000 случая на рак, свързани с инфекциозни причинители. Това представлява 42% от всички подобни случаи в света. Основен принос за високата заболеваемост в региона имат инфекциите с Helicobacter pylori и вируса на хепатит B.
Различна е картината в Субсахарска Африка. Регионът няма най-големия абсолютен брой случаи, но има най-високия им дял спрямо всички онкологични заболявания. Около една четвърт от всички случаи на рак в Субсахарска Африка са свързани с инфекции. Значителна част от тази тежест се дължи на ракови заболявания, причинени от HPV. Най-ниска е тежестта в Северна, Западна и Южна Европа, Северна Америка и Океания.
Според авторите географските различия не се обясняват единствено с разпространението на отделните инфекции. Те отразяват и различията между държавите по отношение на ваксинацията, скрининга, ранната диагностика и достъпа до лечение.
Показателен пример е ракът на стомаха. В държави от Източна Азия като Япония, Южна Корея и Китай са въведени популационни програми за скрининг, включващи ендоскопски изследвания, заради високата честота на заболяването, значителна част от което е свързана с Helicobacter pylori.
Ендоскопският скрининг обаче е инвазивен и сравнително скъп, което затруднява прилагането му в големи популации. Затова няколко европейски държави изпробват друг подход, т.нар. „screen-and-treat“ програми за Helicobacter pylori. При тях чрез неинвазивно изследване се установява наличието на инфекция, а при положителен резултат се провежда целенасочено антибиотично лечение за нейното елиминиране.
Резултатите показват, че значителна част от глобалната онкологична тежест е свързана с инфекциозни причинители, срещу част от които вече съществуват ефективни средства за превенция или лечение.
Ваксинацията срещу HPV и хепатит B, скринингът за HPV и свързаните с него предракови изменения, откриването и лечението на Helicobacter pylori и контролът върху определени паразитни инфекции са сред подходите, които могат да намалят риска.
При други причинители, като вируса на Epstein-Barr, подобни възможности все още са ограничени, което според учените показва необходимостта от разработването на нови ваксини и други инструменти за превенция.
Данните от проучването показват, че контролът на инфекциите може да има значително място в глобалните стратегии за превенция на рака, особено в държавите и регионите, където свързаните с инфекциозни причинители онкологични заболявания представляват значителна част от общата заболеваемост.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
