България е сред първите пет страни в Европа по детско затлъстяване

Според представените данни 58,4% от възрастните българи са с наднормено тегло или затлъстяване, а сред седемгодишните деца този дял достига 32%. Едва 11% от възрастното население спортува редовно, посочи председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.

Проф. Танкова подчерта, че затлъстяването е заболяване, което засяга практически всички органи и системи и увеличава риска от редица други заболявания, включително онкологични, неврологични, бъбречни и заболявания на дихателната и опорно-двигателната система.

„Контролът на затлъстяването не е самоцел за намаляване на теглото“, заяви тя и призова за обединяване на усилията на институциите и медицинската общност с цел подобряване на здравето и качеството на живот.

По думите ѝ, въпреки глобалното нарастване на разпространението на затлъстяването, в някои развити държави вече се наблюдават тенденции към стабилизиране и дори намаляване на честотата му. Това показва, че последователните политики могат да доведат до резултати.

Особено тревожни са дългосрочните последици от затлъстяването в детска възраст. Проф. Виолета Йотова, заместник-ректор по научната дейност на Медицинския университет във Варна и ръководител на Катедрата по педиатрия, посочи, че между 55% и 80% от засегнатите деца остават с наднормено тегло и в зряла възраст.

Тя подчерта, че превенцията трябва да започва още преди раждането, с проследяване на здравословното състояние и теглото на бъдещата майка, и да продължава чрез насърчаване на кърменето, балансираното хранене и изграждането на стабилна семейна и социална среда.

„Спортуването е прекрасно, но категорично мога да кажа, че само със спорт не може да се отслабне и да се поддържа добро тегло“, заяви проф. Йотова.

Според нея устойчивите резултати изискват дългосрочни промени в средата и обществените нагласи, като ефектът от превантивните политики може да стане видим най-рано след десет години.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов също настоя за координиран подход, който да обхване здравеопазването, образованието, спорта, земеделието, транспорта, финансите и местните власти.

Сред предложенията на съсловната организация са въвеждане на ясни стандарти за здравословно хранене в детските градини и училищата, осигуряване на ежедневна двигателна активност, достъп до вода с ясен произход и ограничаване на агресивния маркетинг на нездравословни храни към деца.

БЛС предлага още единни хранителни критерии за училища, детски градини, болници и държавни институции, по-ясно етикетиране на храните, както и засилване на ранното откриване на затлъстяването чрез скрининг и оценка на риска в здравната система.

„Необходими са много повече информационни кампании. Проблемът със затлъстяването трябва да се реши с координация между институциите“, подчерта д-р Брънзалов.

Сериозно е и икономическото отражение на заболяването. Според здравния икономист Аркади Шарков между 2,9 и 3,4 млн. пълнолетни българи са с индекс на телесна маса над 25. Годишният обществен финансов разход, свързан със затлъстяването и последиците от него, достига 767 млн. евро, а загубата на благосъстояние се оценява на 6,4 млрд. евро, или 5,5% от БВП.

Шарков подчерта, че оценката на необходимите политики трябва да отчита не само преките разходи за лечение, но и загубите от намалена работоспособност, отсъствия от работа, преждевременна заболеваемост и социални неравенства.

Ръководителят на офиса на Световната здравна организация в България Нела Вампорова акцентира върху необходимостта от ограничен брой конкретни и изпълними мерки, всяка с ясен план, измерими показатели и механизъм за отчетност.

Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазването проф. Костадин Ангелов предложи създаването на специализирана подкомисия по въпросите на затлъстяването. Той се обяви и за разработване на самостоятелна национална програма, както и за въвеждане на здравното образование като отделен учебен предмет.

Председателят на Народното събрание Михаела Доцова подчерта необходимостта от приемственост между законодателната и изпълнителната власт и активно участие на местните власти и гражданските организации.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова припомни, че правителството вече е приело Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести до 2030 г., която включва мерки за ограничаване на рисковите фактори.

Тя постави акцент върху здравното образование от ранна детска възраст и изграждането на навици за правилно хранене и достатъчна физическа активност.