Анализ: Инфлацията в здравеопазването у нас изпреварва двойно общата за страната

Инфлацията в сектора на здравеопазването в България през 2026 г. е двойно по-висока от общата инфлация в страната, показва анализът за устойчивостта на здравноосигурителната система, изготвен от Health Metrics. Това съобщават от БТА.

Според експертите това е ясен сигнал за задълбочаващ се дисбаланс между разходите и приходите в системата, който поставя под риск устойчивостта на Национална здравноосигурителна каса.

Един от ключовите фактори за нарастващия натиск е демографската структура. „Близо половината от работещите в България са над 45-годишна възраст – период, в който заболеваемостта от хронични заболявания рязко се увеличава“, посочи Екатерина Иларионова. Тя подчерта, че страната ни е сред най-бързо застаряващите в ЕС, а нивата на предотвратима смъртност остават едни от най-високите.

В анализа се открояват няколко системни проблема – нарастващ демографски натиск, ограничена приходна база и липса на ефективни мерки за ограничаване на разходите. Около 11–12% от населението остава извън здравноосигурителната система, което допълнително натоварва бюджета. В същото време средствата за болнична помощ нарастват значително, за сметка на инвестициите в превенция.

Особено тревожен е делът на доплащанията от страна на пациентите. По думите на Аркади Шарков те са повече от два пъти по-високи спрямо средното за ЕС, като България заема първо място по този показател. Само за пет години разходите на домакинствата за здраве са се увеличили с около 60%, а близо 77% от тези доплащания са за лекарства – включително и такива, които се реимбурсират частично от здравната каса.

Натискът върху лекарствения пазар също се засилва. В периода 2022–2025 г. отстъпките, които фармацевтичните компании предоставят към НЗОК, са нараснали с около 115%. Това поставя под въпрос дългосрочното присъствие на някои медикаменти на българския пазар, тъй като цените у нас се определят по механизъм, базиран на най-ниските нива в ЕС.

Към вътрешните проблеми се добавят и външни икономически фактори. Очаква се въвеждането на нови мита върху лекарствата и суровините от страна на САЩ да окаже директно влияние върху цените в Европа. Допълнително, затрудненията в глобалните доставки – включително спадът на трафика през Ормузкия проток – вече водят до сериозни дефицити на медикаменти на някои пазари.

В отговор на тези тенденции от Health Metrics предлагат пакет от мерки за стабилизиране на системата. Сред тях са повишаване на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%, разширяване на обхвата на осигурените лица, въвеждане на целеви трансфери чрез акцизи върху вредни за здравето стоки и гарантиране на минимален годишен ръст на здравния бюджет от поне 10%.

Според експертите подобни мерки биха довели до по-висока финансова устойчивост, намаляване на скритите дефицити и по-добра защита на домакинствата от прекомерни разходи за здравеопазване. Очакванията са, че при увеличение на здравната вноска до 10%, приходите в бюджета на НЗОК могат да достигнат около 7 млрд. евро.

Необходимостта от подобна реформа се подкрепя и от Български лекарски съюз, които също настояват за актуализация на здравноосигурителния модел като ключова стъпка към стабилизиране на системата.