Анализ поставя въпроси за ефективността при разходването на средства за лекарства

Разминавания в цените на едни и същи лекарствени продукти, заплащани от държавните болници, са установени при анализ на разходите за скъпоструващи медикаменти. Това съобщи заместник-министърът на здравеопазването Владимир Афенлиев по време на съвместна пресконференция със заместник-министъра на финансите Станимир Михайлов, който участва и като председател на Надзорния съвет на Национална здравноосигурителна каса.

Според тях анализът разкрива няколко ключови проблема в управлението на публичните средства – непрозрачно разходване, недостатъчна отчетност от страна на НЗОК към Министерството на здравеопазването и слаб контрол върху цените на лекарствата. Данните показват и значителен ръст на разходите – от над 112 млн. лв. през 2024 г. до близо 144 млн. лв. през 2025 г., като над 55% от средствата по издадените заповеди са насочени именно към медикаменти.

Особено тревожни са установените ценови разлики при идентични продукти. При анализ на 10 лекарствени продукта за 2025 г. се оказва, че при някои от тях разликите достигат над 100 хил. лв. за единичен продукт, а в отделни случаи цените варират до 16 пъти. Като пример беше посочен медикамент със същото търговско наименование, концентрация и опаковка, закупуван от едно лечебно заведение за 46 000 лв., а от друго – за едва 424,70 лв. Подобни разлики са установени и при други продукти, където цените варират между 23 018 лв. и 64 375 лв.

„Наш дълг е да покажем тези девиации, да ги анализираме и да вземем мерки“, заяви Афенлиев, подчертавайки, че въпреки формалното спазване на процедурите по обществените поръчки, съществуват сериозни системни дефицити, които водят до неефективно разходване на публичния ресурс.

В отговор на констатациите вече са започнали одити в конкретни лечебни заведения. След приключването им ще бъде направена оценка на пропуснатите ползи за държавата, уточни Станимир Михайлов. Паралелно с това Министерството на здравеопазването подготвя промени в нормативната уредба с цел затягане на контрола.

Сред планираните мерки е и надграждане на електронната система за отчетност, която ще позволи проследяване в реално време на всяка покупка и доставка на лекарства. Предвижда се също публикуване на пълни данни за закупените медикаменти – включително международно непатентно наименование, търговска марка, единични цени и количества, което ще осигури възможност за по-широк обществен контрол.

„Основният извод е, че през последната година държавата е заплащала в пъти повече за едни и същи лекарствени продукти. Прозрачността и отговорното харчене на публичния ресурс са наш приоритет – това е въпрос както на финансова дисциплина, така и на справедливост към пациентите“, подчерта Афенлиев.