Антимикробната резистентност струва на България близо 430 млн. евро годишно
Антимикробната резистентност се превръща във все по-сериозно предизвикателство за българското здравеопазване, с последствия както за безопасността на пациентите, така и за устойчивостта на здравната система. През 2025 г. в страната са отчетени 8767 инфекции с резистентни бактерии и 550 смъртни случая, свързани с тях, а общата икономическа тежест достига 429,6 млн. евро. Данните бяха представени по време на форум, посветен на превенцията и контрола на инфекциите и антимикробната резистентност (АМР), проведен в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), съобщава БТА.
Събитието под надслов „Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система: подходът „Единно здраве“ и междусекторно сътрудничество“ събра представители на държавните институции, лечебните заведения, професионалните и пациентските организации, академичната общност и фармацевтичния сектор. Основният акцент беше необходимостта от координирани действия за ограничаване на антибиотичната резистентност и подобряване на превенцията на инфекциите.
България остава сред държавите в Европейския съюз с тревожни тенденции по отношение на антимикробната резистентност. Според Микеле Чечини, ръководител на сектора по обществено здраве в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), страната е сред тези, в които резистентността продължава да нараства, като прогнозите сочат риск до 2035 г. тя да достигне едни от най-високите равнища в ЕС.
Подобни проблеми се наблюдават и в Полша, Румъния и Гърция. Сред причините е неправилната употреба на антибиотици, включително неспазването на терапевтичните указания. По представените данни 19% от антибиотиците, предписвани от общопрактикуващи лекари, не съответстват на указанията за приложение на съответния медикамент.
В периода 2019–2024 г. употребата на антибиотици в България е нараснала с 8%, посочи Чечини.
Значителна част от проблема е свързана и с вътреболничните инфекции. Според данни, представени от Мария Лопез, координатор по европейския проект EU-JAMRAI 2, в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство ежегодно се регистрират приблизително 4,3 млн. случая на инфекции, свързани с медицинското обслужване.
Те са причина за около 37 хиляди преки смъртни случая годишно и допринасят за още 110 хиляди. По представените данни 71% от инфекциите са свързани с антибиотично-резистентни бактерии.
За България Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията отчита 3,7% разпространение на вътреболничните инфекции в болниците за активно лечение при средно 7,1% за ЕС.
Според Лопез обаче по-ниският отчетен показател не означава непременно по-добър контрол на инфекциите.
„Ниската превалентност на вътреболничните инфекции най-вероятно отразява недостатъчна диагностика, а не нисък процент на инфекции“, подчерта тя.
За проблемите в болничната практика говори и д-р Жулиен Димитров от Отделението по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Лозенец“.
По думите му ефективните антибиотични препарати остават скъпи, контролът върху използването на стратегически антибиотици е недостатъчен, а мерките срещу разпространението на вътреболнични инфекции не постигат необходимата ефективност.
Като основни причини той посочи недостига на медицински сестри, високата натовареност на персонала и недостатъчната ангажираност с превенцията. В някои структури съотношението между медицинските сестри и пациентите достига 1:3 или 1:4, което допълнително затруднява спазването на противоепидемичните мерки.
Здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика представи оценка за финансовите последствия от антибиотичната резистентност.
Според цитираните от него данни през 2025 г. са отчетени 8767 инфекции с резистентни бактерии, 550 смъртни случая, приписвани на резистентността, 83,3 млн. евро измерими разходи и обща икономическа тежест от 429,6 млн. евро.
Шарков подчерта, че проблемът остава до голяма степен невидим за механизмите на финансиране, тъй като наличието на резистентна инфекция не води до промяна в заплащането по клиничните пътеки.
Като допълнителен сигнал за сериозността на ситуацията той посочи увеличението на смъртните случаи от бактериална пневмония с 60% и от сепсис с 45,5% в периода 2019–2025 г.
Сред основните инструменти за промяна беше откроена Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г.
Доц. д-р Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ, припомни петте стратегически направления на програмата: повишаване на обществената осведоменост, подобряване на събирането и анализа на данни, превенция и контрол на инфекциите, оптимизиране на употребата на антибиотици и ефективно управление и мониторинг.
Той съобщи, че предстои да заработи онлайн платформа, чрез която ще бъдат достъпни данни за антибиотичната резистентност както на национално, така и на областно ниво.
Доц. Иванов отбеляза и положителна тенденция по отношение на употребата на антибиотици, като посочи, че България се е преместила от трето на девето място в ЕС по този показател.
За признаци на ограничаване на антибиотичната употреба в болничната и извънболничната помощ съобщи и д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването.
Според нея националната програма трябва да допринесе за по-добра информираност на обществото и за последователни действия за намаляване на резистентността.
Доц. д-р Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи подчерта, че приемането на стратегически документ е само първата стъпка. Необходими са ясни институционални отговорности, осигурено финансиране, надеждни данни и механизми за оценка на постигнатите резултати.
Той припомни, че през 2024 г. в лечебните заведения в България са регистрирани 16 188 случая на вътреболнични инфекции при 14 912 пациенти. За първото полугодие на 2025 г. са съобщени 7499 случая при 6875 души.
„Не е достатъчно да имаме стратегия и наредба. Трябва да имаме капацитет да ги изпълним и данни, с които да докажем резултата“, заяви доц. Околийски.
Особено внимание беше отделено на подхода „Едно здраве“, който разглежда човешкото здраве, здравето на животните и състоянието на околната среда като взаимосвързани фактори.
Доц. д-р Койчо Коев, главен държавен ветеринарно-санитарен инспектор в Министерството на земеделието и храните, подчерта необходимостта от по-активно участие на ветеринарномедицинския сектор.
Според него антимикробната резистентност засяга едновременно хората и животните, поради което общата национална рамка трябва да бъде подкрепена с конкретни ангажименти и координация между институциите.
Ролята на фармацевтите също беше поставена сред важните елементи на ефективната превенция.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз маг.-фарм. Димитър Маринов посочи, че фармацевтите могат да допринесат съществено за ограничаването на неправилната употреба на антибиотици, но за това е необходим по-пълен достъп до здравната информация на пациентите.
По думите му към момента фармацевтите виждат единствено активните електронни рецепти, което ограничава възможностите им за проследяване на терапията. Той обърна внимание и на недостатъчните правомощия на съсловната организация за упражняване на контрол.
Маг.-фарм. Милена Цонева, директор на дирекция „Лекарствена политика“ в НЗОК, подчерта значението на ваксинопрофилактиката като инструмент за намаляване на инфекциите и съответно на необходимостта от антибиотично лечение.
Тя призова пациентите да спазват стриктно предписаните терапии и постави въпроса за въвеждането на задължителна медицинска документация в електронната система при изписване на антибиотици, включително амбулаторен статус.
Дискусията очерта необходимостта от по-тясно взаимодействие между медицинските специалисти, фармацевтите, ветеринарните лекари и държавните институции. Участниците се обединиха около позицията, че ограничаването на антимикробната резистентност изисква не само правила за предписване и употреба на антибиотици, но и надеждна диагностика, ефективен контрол на инфекциите, достатъчно медицински персонал и последователно прилагане на националните политики.
