Бюджета на НЗОК мина на първо четене във финансовата комисия

С 12 гласа „за“ и 8 „против“ парламентарната комисия по бюджет и финанси прие бюджета на НЗОК след бурни дебати. Предвиждаше се проектът да бъде обсъден и в здравната комисия, но заседанието беше отменено поради липса на кворум.

По време на обсъжданията народните представители във финансовата комисия заеха диаметрално противоположни позиции относно бюджета на Касата и разпределението на средствата в здравеопазването. Като проблем беше посочено и отпадането на текст от бюджета, предвиждащ увеличение на възнагражденията на медиците без специалност и въвеждане на фиксирани заплати.

„В предишния бюджет, който внесохте, имаше 260 млн. евро за заплати не само на лекарите, но и на медицинските сестри и всички работещи в болниците. Съгласен съм, че уреждането на възнагражденията е най-добре да става чрез колективно трудово договаряне и това беше опитано през 2022 г. Тогава се заделиха средства и за два фонда – за отдалечени и за приоритетни болници, за да се гарантира достъп до здравеопазване. За да има здравни грижи навсякъде, е нужно допълнително финансиране за лекари и медицински сестри, тъй като на много места не могат да се реализират достатъчно клинични пътеки заради липса на пациенти. Това, което сте направили в този бюджет, наистина не го разбирам“, заяви депутатът от ПП–ДБ Асен Василев.

Той допълни, че във философията на бюджета е заложена идея, лансирана от ИТН, за внасяне на медици от чужбина, които да работят срещу 500 лв. възнаграждение. Според Василев има и неравномерно разпределение на средствата – увеличението за ПИМП е 6%, за СИМП – 4,7%, докато за болнична помощ и лекарства ръстът надхвърля 10%.

Димо Дренчев от „Възраждане“ отбеляза, че разходите за лекарства са увеличени с 250 млн. лв., и попита дали увеличаването на дела на генеричните лекарства е отложено за 2027 г. или може да бъде реализирано още през следващата година. Подобно мнение изрази и народният представител от „Величие“ Мария Илиева, която посочи, че именно разходите за лекарства нарастват най-бързо и настоя за мерки за тяхното ограничаване.

В отговор на въпросите министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов заяви, че в парламента вече е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата в хуманната медицина. По думите му в него са заложени мерки за пълна проследимост на всяка лекарствена опаковка – от производителя до крайния потребител, включително за генеричните продукти. Планира се и определяне на необходимостта от всеки медикамент при 100% пазарна наситеност за период от 12 месеца. Законът ще влезе в сила девет месеца след приемането му, за да бъде адаптирана информационната система.

По време на заседанието пред журналисти говори и председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов. Той съобщи, че се предвижда около 10% увеличение на цените на клиничните пътеки, като по-голямата част от средствата ще бъдат насочени към трудови възнаграждения.

Проф. Ангелов припомни, че предишният проектобюджет, включващ 260 млн. евро за увеличение на заплатите в лечебните заведения, не е получил достатъчна подкрепа в Надзорния съвет на НЗОК. Настоящият проект на бюджета на Касата за 2026 г. обаче е приет с мнозинство както от Надзорния съвет, така и от Националния съвет за тристранно сътрудничество, уточни той.

По думите му средствата не са отпаднали, а са пренасочени – в бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 30 млн. евро за стартирането на програма за специализантите, както и още 30 млн. евро за политика по доходите в структурите на ведомството, допълва Здраве нет.