Бюджетната комисия одобри бюджета на НЗОК за 2026 г. след дебат за реформите в здравеопазването

След близо двучасов дебат Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание одобри на първо четене проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Законопроектът беше подкрепен с 15 гласа „за“ срещу 9 „против“, след като представители на институции, работодатели, синдикати и депутати поставиха редица въпроси, свързани с бъдещите реформи в здравната система.

Една от основните теми в дискусията беше структурата на разходите на НЗОК и необходимостта от по-голямо финансиране на профилактиката и превенцията. Представителят на Фискалния съвет Любомир Дацов отбеляза, че основната част от бюджета продължава да се насочва към болничната помощ и лекарствата, което според него налага промяна в модела на финансиране.

Подобна позиция изрази и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според когото близо три четвърти от бюджета се изразходват именно за тези две направления, докато профилактиката остава недофинансирана. Представителят на КНСБ Пламен Димитров също настоя за по-голям акцент върху превантивната медицина.

Различна позиция представи д-р Цветелина Спиридонова от КРИБ. По думите ѝ болниците са ключов елемент както за здравната система, така и за пазара на труда, а предвиденото увеличение на средствата няма да бъде достатъчно, за да осигури по-високи възнаграждения за медицинските специалисти.

Участниците в обсъждането обаче бяха единодушни, че разделянето на бюджета за оригинални и генерични лекарствени продукти е положителна стъпка, която може да насърчи по-ефективното разходване на средствата за медикаменти.

Сред най-коментираните теми бяха и възнагражденията на медицинските специалисти. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ посочи, че средствата за болниците в отдалечени райони и за персонала остават на нивата от 2025 г., а липсата на действащ Колективен трудов договор продължава да създава проблеми за сектора.

От КРИБ предложиха като инструмент за решаване на кадровия дефицит въвеждането на финансови стимули и грантове за младите лекари, които да ги насочват към региони и специалности с недостиг на кадри. Подобна идея подкрепи и депутатът Айтен Сабри, която настоя за целенасочени стимули за работа в отдалечени райони.

В хода на дебата представителят на Българската стопанска камара Мария Минчева предложи да отпадне законовият текст, който обвързва минималните възнаграждения в лечебните заведения с Колективния трудов договор. Според нея това би улеснило преговорите между работодатели и синдикати. Срещу идеята възрази Пламен Димитров от КНСБ, който настоя усилията да бъдат насочени към подписване на нов КТД, а не към промяна на вече действащите правила.

По отношение на контрола върху разходването на средствата министърът на здравеопазването Катя Ивкова съобщи, че предстои въвеждането на нови механизми за контрол чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС), които да ограничат злоупотребите и да повишат прозрачността.

По време на обсъждането отново бяха поставени и въпросите за въвеждането на диагностично свързаните групи (ДСГ) и за бъдещето на модела на здравното осигуряване. Министър Ивкова припомни, че България разполага със закупена още през 2011 г. система за ДСГ и по методиката продължава да се работи, но реалното ѝ въвеждане няма да стане през настоящата година.

Темата за демонополизацията на НЗОК също беше обсъдена. Министърът припомни, че още през 2014–2015 г. Световната банка е изготвила анализи по въпроса, които впоследствие не са били използвани. От своя страна изпълняващият длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев заяви, че по-доброто решение би било изграждането на втори стълб на здравното осигуряване с участието на здравноосигурителни и застрахователни дружества. Според него подобен модел би осигурил по-ефективен контрол върху разходите, по-добър надзор върху лечебните заведения и би допринесъл за по-голяма финансова дисциплина в системата.