БЛС: Инвестиция в младите кадри, целево финансиране на изостаналите региони, а не подмяна на здравния модел

От Български лекарски съюз заявяват, че обещанията във вече оттегления бюджет са били нереалистични, неизпълними и пренебрегващи важни сектори на здравеопазването. Според организацията те единствено са довели до излишно напрежение в съсловието. Поводът за позицията е ескалиращото недоволство, породено от предложенията в оттеглените проекти за държавния бюджет, бюджета на НЗОК и ДОО за 2026 г., които се отразяват пряко върху възнагражденията в системата.

„Ерата на бюджетно гарантираните заплати, несвързани с реална работа, квалификация и натоварване, отмина преди повече от 25 години. Днес се плаща за реално извършена дейност“, подчертават от БЛС. Според тях е неефективно да се връща модел на уравниловка и безусловно раздаване „на калпак“, както и да се подкопава установеният механизъм за финансиране на лечебните заведения.

Организацията добавя, че всеки, който предпочита сигурна държавна заплата, има възможност да работи в структури, финансирани директно от Министерството на здравеопазването. Опитите този подход да бъде разширен към цялата система създават усещане за несправедливост, нарушават баланса и водят до разслоение в сектора.

БЛС посочва, че реалните проблеми – недостигът на кадри, ниските възнаграждения, липсата на предвидимост и устойчивост за младите лекари и специалисти по здравни грижи, както и неравномерното териториално разпределение на персонала – могат да бъдат решени единствено чрез последователна държавна политика.

В тази връзка Съюзът предлага устойчиви решения: целенасочена подкрепа за младите лекари в първите години от специализацията им и за специалистите по здравни грижи в началото на професионалния им път – мярка, която те определят не като дискриминация, а като стратегическа инвестиция. За медиците в демографски уязвими и икономически изостанали райони БЛС предлага държавата да отделя допълнителен ресурс и да финансира целево възнагражденията, за да се гарантират достойни условия на труд и достатъчно кадри.

В заключение организацията подчертава, че устойчивото развитие на здравната система не може да бъде постигнато чрез механични решения или уравниловка, а чрез дългосрочна политика и стратегически подход, основан на ясно разпределение на ресурси, ролите и отговорностите. Само така могат да бъдат гарантирани стабилност, качество и защита на общественото здраве.