БЛС: Здравната система е недофинансирана, всеки втори българин доплаща за здраве

Здравната система у нас е недофинансирана, а всеки втори българин доплаща за медицински услуги. Това съобщават от Българския лекарски съюз (БЛС), позовавайки се на данни от национално представително проучване на агенция „Тренд“, представено по време на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“.

Най-често доплащането е за лекарства, следвано от прегледи при личен лекар или специалист. По-рядко, но също значимо, гражданите плащат за медицински консумативи и болнично лечение.

При откриването на форума председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов подчерта, че темата за здравеопазването не е само експертна, а обществена. „Здравеопазването не е просто система от правила, бюджети и институции – то е мярката за отношението на държавата към нейните граждани“, заяви той, като допълни, че секторът трябва да бъде кауза, която обединява и надхвърля политическите цикли.

В приветствието си вицепрезидентът Илияна Йотова също акцентира върху необходимостта от спешни мерки, особено по отношение на високото доплащане и подобряване статута на лекарите. Служебният здравен министър доц. Михаил Околийски отбеляза, че освен кадровия недостиг, ключови предизвикателства са достъпът до качествена медицинска помощ и развитието на профилактиката.

Данните от проучването показват ясно разграничение между доверието към медицинските специалисти и това към институциите. 81% от анкетираните имат доверие на общопрактикуващите лекари, а 79% – на специалистите. Доверието към болниците също е сравнително стабилно. В същото време доверието към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването остава значително по-ниско.

Сред основните проблеми, посочени от гражданите, са недостатъчното покритие на здравните услуги, високата финансова тежест за домакинствата и съмненията в ефективността на управлението и контрола. Повечето анкетирани смятат, че пакетът от услуги, финансиран от НЗОК, не отговаря на реалните им нужди, като най-често се посочват нуждата от по-добро покритие на образни изследвания, профилактични прегледи, лабораторни изследвания и лечение извън обхвата на касата.

Значителна част от гражданите определят здравните разходи като сериозна тежест за семейния бюджет, а комбинацията от високо доплащане и ограничено покритие създава очакване за по-широк пакет услуги от публичната система.

Като основни проблеми се открояват още корупционните практики, недостигът на медицински специалисти, слабостите в управлението на лечебните заведения и неравномерният достъп до здравеопазване в различните региони.

Проучването отчита и силна обществена подкрепа за въвеждане на задължително продължаващо обучение за лекарите – мярка, подкрепена от 80% от анкетираните.

Заместник-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров посочи, че в сравнение с 2018 г. делът на неосигурените е намалял от 9% на 5%, но информираността остава ниска – около 55% от гражданите не знаят върху какъв доход се осигуряват.

Най-съществената промяна е в оценката за пакета услуги на НЗОК – докато през 2018 г. има баланс между положителни и отрицателни мнения, през 2026 г. близо две трети от анкетираните смятат, че той не отговаря на нуждите им. Успоредно с това делът на хората, които доплащат за здраве, е нараснал от 23% на 50%.

По думите на д-р Маджаров системата изглежда формално стабилна, но това се постига за сметка на нарастващо доплащане и усещане за недостатъчно покритие на медицинските услуги.

Резултатите от изследването бяха обсъдени в рамките на дискусия с участието на представители на законодателната власт и здравната комисия в парламента.