България ще загуби близо 30% от населението си до 2100 г.
Населението на Европейския съюз ще намалее с около 53 милиона души до края на века, сочат най-новите прогнози на Eurostat, съобщава Euronews. Очаква се спад от 452 милиона през 2025 г. до 399 милиона през 2100 г. – понижение от 11,7%, на фона на ниска раждаемост и застаряващо население.
Въпреки общата тенденция, демографските процеси в Европа са силно неравномерни – част от страните ще продължат да растат, докато други ще загубят значителна част от населението си.
От 30 анализирани държави, 18 се очаква да отчетат спад до 2100 г., като в някои случаи намалението ще надхвърли една трета от населението.
Най-сериозни спадове се прогнозират за:
- Латвия (–33,9%)
- Литва (–33,4%)
- Полша (–31,6%)
- Гърция (–30,1%)
Съществен спад – над 20% – се очаква и в:
- България (–28%)
- Хърватия (–27%)
- Словакия (–26,7%)
- Румъния (–24,3%)
- Италия (–24%)
- Унгария (–22,5%)
Това означава, че в някои от тези държави ще бъде загубен приблизително всеки четвърти жител.
На обратния полюс са страни, при които се очаква ръст, основно благодарение на имиграцията.
Най-голямо увеличение се прогнозира за:
- Люксембург (+36,4%)
- Исландия (+27,1%)
- Малта (+26%)
Ръст над 10% се очаква и в:
- Швейцария (+16,9%)
- Ирландия (+14,6%)
- Норвегия (+11,8%)
- Швеция (+10%)
„Тази вариация се дължи най-вече на разликите в миналите и бъдещите миграционни потоци, както и на възрастовата структура“, казва Томаш Соботка от Виенския институт по демография.
Според експертите държавите с ниска раждаемост и изтичане на млади хора са изправени пред по-бързо застаряване и по-силен демографски спад.
„Миграцията е единственият фактор, който може да осигури растеж на населението в Европа“, допълва Дмитрий Жданов от Института „Макс Планк“.
Сред най-големите икономики в ЕС единствено Испания се очаква да отбележи ръст на населението до 2100 г. (+1,3%).
Франция ще остане сравнително стабилна (–2,5%), докато Германия (–10,6%) и особено Италия (–24%) ще се сблъскат със значителен спад.
Очаква се Испания да изпревари Италия и да стане третата най-населена държава в Европа.
Паралелно с намаляването на населението, континентът ще се изправи пред рязко застаряване.
До 2100 г.:
- Делът на хората над 85 години ще се утрои – от 3,2% до 10,8%
- Хората над 65 години ще достигнат почти една трета от населението
- Работоспособното население ще намалее значително
Тези тенденции ще окажат сериозен натиск върху здравните системи, пенсионните фондове и икономическия растеж.
Експертите предупреждават, че демографските промени ще изискват нови политики – от насърчаване на раждаемостта до управление на миграцията и адаптиране на икономиките към застаряващо общество.
В противен случай Европа рискува не само намаляване на населението, но и дълбоки структурни промени в обществото и пазара на труда.
