Чревният микробиом може да предскаже риска от Паркинсон години преди симптомите

Микроорганизмите в човешките черва могат да сигнализират за риск от развитие на болест на Паркинсон години преди появата на първите симптоми, показва ново проучване, съобщава Euronews.

Учени от University College London (UCL) установяват, че хората с болестта, както и тези с генетична предразположеност, имат специфични модели на чревни бактерии.

„През последните години нараства разбирането за връзката между болестта на Паркинсон – мозъчно разстройство – и здравето на червата“, казва Антъни Шапира, водещ изследовател от UCL. Той допълва, че резултатите подсилват доказателствата, че чревният микробиом може да служи като ранен предупредителен сигнал за риска от заболяването.

Изследването, публикувано в списание Nature Medicine, включва анализ на клинични и фекални проби от участници във Великобритания и Италия.

В него участват:

• 271 души с болест на Паркинсон
• 43 носители на варианта GBA1 (ген, който увеличава риска до 30 пъти), но без симптоми
• 150 здрави контролни участници

Резултатите показват, че повече от една четвърт от микробните видове в чревния микробиом се различават между болните и здравите хора. Някои бактерии са по-чести при пациентите с Паркинсон, докато други преобладават при здравите.

Тези различия са най-изразени при хората в по-напреднал стадий на заболяването, но се наблюдават и при носителите на генетичния вариант GBA1 без симптоми.

„Важно е, че същите промени се откриват и при малка част от общата популация, което може да показва повишен риск от развитие на Паркинсон“, подчертава Шапира.

Болестта на Паркинсон е най-бързо нарастващото невродегенеративно заболяване по отношение на разпространение, инвалидизация и смъртност, и второто най-често след болест на Алцхаймер.

Заболяването се характеризира с постепенна загуба на неврони, произвеждащи допамин. До момента, в който се появят двигателни симптоми и бъде поставена диагноза, повече от половината от тези клетки вече са загинали.

Изследователите подчертават, че ранното откриване е от решаващо значение за ефективността на бъдещите терапии.

„Анализът на чревния микробиом може да ни позволи да идентифицираме хора в риск и да им предложим начини за намаляване на този риск, например чрез промени в храненето“, казва съавторът Станислав Душко Ерлих.

Учените обаче отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се изясни какви други генетични и фактори на средата влияят върху това дали човек действително ще развие заболяването.