Димитър Ганев: Обществените нагласи към системата на здравеопазването в България

Здравеопазването остава една от темите, които устойчиво присъстват в обществения дебат в България. Въпросите за финансирането на системата, достъпа до медицинска помощ и качеството на лечението редовно се появяват както в политическия, така и в публичния дневен ред. Но как всъщност гражданите оценяват функционирането на здравната система?

Проведеното национално представително изследване очертава една комплексна картина. Данните показват, че българите правят ясно разграничение между доверието към медицинските специалисти и доверието към институциите, които управляват системата. В същото време се открояват няколко основни проблема – усещане за недостатъчно покритие на здравните услуги, значителна финансова тежест за домакинствата и съмнения относно ефективността на управлението и контрола в системата.

Доверие в лекарите, но не и в здравните институции

Един от най-отчетливите резултати от изследването е високото доверие към медицинските специалисти. Широко мнозинство от анкетираните заявяват, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти.

Вие лично до каква степен имате доверие на следните институции и професионалисти в системата на здравеопазването в България?

Доверието към лечебните заведения също е относително стабилно – приблизително шест от всеки десет респонденти заявяват, че имат доверие както на държавните и общинските болници, така и на частните.

Същевременно картината се променя значително, когато вниманието се насочи към институциите, които управляват системата. Доверието към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването е значително по-ниско. Данните показват ясно разделение между отношението към медицинската професия и отношението към институционалната организация на здравеопазването.

Ограничена информираност за здравното осигуряване

Почти всички граждани заявяват, че са здравно осигурени, което показва широкото обхващане на системата на задължителното здравно осигуряване.

Вие лично здравно осигурен/а ли сте, или не сте здравно осигурен/а?

Въпреки това информираността относно конкретните параметри на осигуряването остава ограничена. По-малко от половината здравноосигурени са наясно върху каква сума се осигуряват. Най-информирани са хората в активна трудова възраст, докато както най-младите, така и най-възрастните демонстрират значително по-ниска осведоменост.

Тези резултати показват, че формалното участие в системата невинаги е съпроводено с добро разбиране на начина, по който тя функционира.

Усещане за недостатъчно покритие на здравните услуги

Критичната оценка на гражданите към здравната система се проявява ясно при въпроса за обхвата на услугите, които покрива Националната здравноосигурителна каса.

Според Вас лично пакетът от здравни услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива, отговаря ли, или не отговаря на нуждите на пациентите?

Мнозинството от анкетираните смятат, че пакетът услуги, финансирани от касата, не отговаря на реалните нужди на пациентите. Това усещане се проявява и в предпочитанията на гражданите за разширяване на обхвата на определени медицински дейности.

Най-често посочваните услуги, които според хората трябва да бъдат по-добре покривани, са образните изследвания, профилактичните прегледи, лабораторните изследвания и лечението, което в момента остава извън обхвата на публичното финансиране.

Финансовата тежест на здравеопазването

Здравните разходи представляват значително финансово натоварване за много български домакинства.

Колко голяма финансова тежест представляват разходите за здравеопазване за Вашето домакинство?

Значителна част от гражданите оценяват тези разходи като умерена или дори много сериозна тежест за семейния бюджет. В този контекст не е изненадващо, че сравнително малка част от населението разполага с допълнително здравно осигуряване.

Комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система.

Доплащанията остават широко разпространени

Доплащането за медицински услуги е част от ежедневния опит на много пациенти. Около половината от анкетираните съобщават, че през последната година им се е налагало да доплащат за здравни услуги.

На Вас лично случвало ли Ви се е, или не Ви се е случвало да доплащате за здравни услуги през последната година извън потребителската такса, която заплащате?

Основната причина за тези разходи са лекарствата, следвани от прегледите при личен лекар или специалист. По-рядко, но все пак значимо гражданите посочват медицински консумативи и болнично лечение.

Тези резултати показват, че реалният достъп до здравни услуги често включва допълнителни разходи извън официално регламентираните такси.

Основните проблеми на здравната система

Когато гражданите са помолени да посочат основните проблеми на здравната система, на преден план излизат няколко ясно очертани теми.

Според Вас лично кои са основните проблеми на здравната система в България?

Най-често посочваният проблем са корупционните практики в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти и слабостите в управлението на лечебните заведения. Значителен дял от респондентите посочват и недостатъчния контрол върху качеството на медицинските услуги, както и неравномерния достъп до здравеопазване в различните региони на страната.

Неравномерният достъп до здравеопазване

Макар на национално ниво мнозинството от гражданите да оценяват достъпа до здравеопазване като по-скоро добър, между различните населени места се наблюдават значителни различия.

Вие лично как бихте оценили достъпа до здравеопазване във Вашето населено място?

Жителите на столицата оценяват достъпа до медицински услуги значително по-положително в сравнение с хората в малките градове и селата. Това потвърждава широко разпространеното обществено възприятие за неравномерно разпределение на здравните услуги в страната.

Подкрепа за по-строг контрол в системата

Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите.

Вие лично подкрепяте ли, или не подкрепяте въвеждането на задължително продължаващо медицинско обучение за лекарите в България?

Според повечето респонденти подобна мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.

Общата картина, която се очертава от изследването, е на система, към която гражданите имат противоречиво отношение. От една страна, доверието към медицинските специалисти остава сравнително високо. От друга страна, институционалната организация на здравеопазването се възприема значително по-критично.

Критиките на обществото са насочени най-вече към начина, по който функционира системата – нейното управление, контрола върху разходите, равномерния достъп до услуги и обхвата на публично финансираната медицинска помощ.

В този смисъл резултатите показват, че общественото недоволство не е насочено толкова към медицинските специалисти, колкото към структурата и управлението на здравната система.

* Национално представително проучване, проведено по метода „лице в лице“ сред 1003 пълнолетни респонденти в периода 03 – 10 февруари 2026 г. Възложител на проучването е Българският лекарски съюз, а изпълнител – социологическа агенция „Тренд“.