Един на всеки десет тийнейджъри проявява признаци на дигитална зависимост

Един на всеки десет юноши проявява признаци на проблемна употреба на социални мрежи и дигитална зависимост, показват данни на Световната здравна организация за Европа, представени по време на дискусията „Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ по повод Международния ден на детето.

Според експертите прекомерното време пред екрана все по-сериозно влияе върху психичното здраве, вниманието, съня, емоционалното развитие и социалното функциониране на децата. На тази основа фондацията представи пет приоритета, които според специалистите трябва да залегнат в бъдещите национални политики за дигитална хигиена в България.

„Нашата цел не е да се противопоставим на технологиите, а да поставим началото на информиран, научно обоснован и национално значим разговор за това как децата могат да растат в дигитална среда, без това да нарушава процесите на развитие, учене, сън, емоционална регулация, общуване и психично здраве“, заяви председателят на фондацията чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Смартфонът е основното устройство за достъп до интернет

По време на събитието проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ и член на управителния съвет на фондацията, представи резултатите от пилотно проучване сред 100 седмокласници от 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ в София.

Данните показват, че за 92% от учениците смартфонът е основното средство за достъп до интернет. В учебни дни 35% от анкетираните прекарват между три и четири часа дневно пред телефона си, а всеки десети използва устройството повече от шест часа дневно. През почивните дни и ваканциите делът на децата с над шест часа дневно екранно време нараства до 22%.

Изследването показва още, че социалните мрежи и развлеченията доминират сред онлайн активностите на учениците, докато едва 14% използват мобилните си устройства основно за учебни цели. Най-популярните платформи сред децата са Instagram и TikTok.

Особено тревожен според експертите е фактът, че едва 40% от учениците осъзнават потенциалните здравни рискове от прекомерната употреба на дигитални устройства. Над една трета не могат да преценят дали подобни рискове съществуват, а близо половината се определят като слабо информирани или напълно незапознати с темата.

„Макар и да не са възможни генерални заключения на база на едно пилотно проучване, резултатите са сериозен сигнал, че е необходима национална кампания с ясни експертни аргументи и практически насоки“, посочи проф. Масларов.

Социалните мрежи увеличават риска от тревожност и депресия

Здравният икономист Аркади Шарков представи данни за здравните и икономическите последствия от прекомерната употреба на социални мрежи.

Според международни изследвания тийнейджърите, които активно използват социални платформи, имат три пъти по-висок риск от развитие на тревожност и депресия в сравнение с връстниците си, които не ги използват. При повече от пет часа дневно в социалните мрежи рискът от депресия нараства близо три пъти.

По думите на Шарков психичните разстройства, свързани с прекомерното екранно време, струват на световната икономика над един трилион долара годишно. Само за Европейския съюз прогнозните икономически загуби могат да достигнат 76 млрд. евро годишно до 2050 г.

Той обърна внимание и на феномена „пуканков мозък“ (popcorn brain) – състояние, при което мозъкът привиква към постоянна дигитална стимулация и губи способността си за продължителна концентрация и задържане на вниманието.

Екраните променят начина, по който децата възприемат света

Според проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, прекомерната употреба на екрани влияе пряко върху нервното развитие на децата.

„При използването на социални мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното. Това води до отделяне на допамин, свързан с любопитството и търсаческото поведение. Когато този механизъм бъде претоварен, започват да се проявяват тревожност и затруднения в концентрацията“, обясни той.

По думите му при много деца се наблюдава повишена чувствителност към дигиталните стимули и едновременно с това намалена ангажираност към реалния свят.

Проф. Ончев подчерта, че информационните кампании сами по себе си не са достатъчни и трябва да бъдат съчетани с реални алтернативи за свободното време на децата и ясни ограничения на времето, прекарвано пред екраните.

Емоционалната самота стои в основата на много зависимости

Клиничният психолог д-р Велислава Донкина постави акцент върху психологическите аспекти на дигиталната зависимост.

Според нея явления като дигитална зависимост, агресия, психосоматични заболявания и дори част от поведенческите проблеми при децата често имат общ корен – емоционалната самота и липсата на достатъчно близост в ранното детство.

Тя посочи, че невронауките отдавна са доказали значението на ранната грижа за изграждането на механизми за саморегулация и справяне със стреса, поради което подкрепата за родителите трябва да започва още преди раждането на детето.

Международните данни потвърждават тревожната тенденция

Според проучването на СЗО Европа „Teens, Screens and Mental Health“ проблемната употреба на социални мрежи сред подрастващите е нараснала от 7% през 2018 г. до 11% през 2022 г.

Данните показват, че рискът е по-висок при момичетата, докато при момчетата по-често се наблюдават проблемни форми на гейминг поведение.

Метаанализи от 2025 г. потвърждават двупосочна връзка между прекомерното екранно време и психичното здраве. Децата с тревожност, нарушения на съня или ниска самооценка по-често търсят убежище в дигиталната среда, а продължителният престой пред екраните допълнително задълбочава тези проблеми.

Експертите определят като особено уязвима възрастта между 10 и 14 години, когато механизмите за самоконтрол все още се развиват, а социалното одобрение и наградите в онлайн платформите оказват силно влияние върху поведението.

Пет препоръки за национална политика

На базата на международния опит и представените данни Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ формулира пет основни препоръки към институциите:

• въвеждане на възрастови ограничения за екранното време;
• ограничаване използването на телефони в училище, особено в началния и прогимназиалния етап;
• забрана на използването на екрани поне един час преди сън;
• въвеждане на системно обучение по дигитална грамотност, психично здраве и превенция на кибертормоза;
• инвестиции в спорт, извънкласни дейности, четене и други алтернативи на дигиталното съдържание.

„Мозъчното здраве на децата изисква среда, в която екранът не е най-интересното налично нещо. Не е достатъчно просто да кажем на децата да оставят телефона. Нужно е да им предложим по-привлекателна и пълноценна алтернатива“, обобщи проф. Николай Габровски.