ЕКИП предлага промени в правилата за заплащане на болничните лекарства след анализ на цените

Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) предлага промени в законодателството, свързано с ценообразуването и заплащането на лекарствените продукти за болнично лечение. В свое становище до парламентарната комисия по здравеопазване организацията предлага среднопретеглената цена на лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), да се превърне в самостоятелен ценови механизъм, а не да бъде вторична спрямо националното рамково споразумение.

Сред останалите предложения са НЗОК да заплаща най-ниската цена за един и същ лекарствен продукт, формирана измежду цената по рамковото споразумение, среднопретеглената цена и пределната цена в Позитивния лекарствен списък, както и автоматично удължаване на действащите рамкови споразумения до подписването на нови, за да се избегнат периоди без действащ механизъм за ценови контрол.

Предложенията са базирани на анализ на ефекта от регулаторните промени в договарянето на болничните лекарства, изготвен въз основа на официалните месечни справки на НЗОК за периода януари – декември 2025 г. Изследването обхваща седем международни непатентни наименования (INN), използвани за лечение на онкологични заболявания, при които са установени значителни различия в цените между лечебните заведения.

Според анализа през 2025 г. НЗОК е заплатила близо 3,44 млн. лв. за тези седем международни непатентни наименования. От ЕКИП посочват, че при голяма част от тях се наблюдават значителни разлики в цените, на които различни болници закупуват едни и същи лекарствени продукти.

Икономистите отбелязват, че до август 2025 г. ценовите нива са били сравнително стабилни, но след въвеждането на новия модел на рамково договаряне през септември се отчита едновременно увеличение на средните цени и значително разширяване на разликите между отделните лечебни заведения.

Според анализа при 27 от общо 42 разгледани лекарствени продукта е установено статистически значимо увеличение на цените след септември 2025 г., като средният ръст достига 95,9%, а медианният – 71%. Регистрирани са и 56 случая на месечно увеличение на цената с над 15%, като три четвърти от тях са концентрирани през последното тримесечие на годината.

Сред най-сериозните примери е Pemetrexed Sandoz, при който средната цена на опаковка се увеличава от 77,87 лв. до 366,82 лв., или с 371%. При Erlotinib Sandoz 100 mg ръстът достига 582%, а при Sutent 50 mg – 139%. При отделни продукти разликите между най-ниската и най-високата цена, платена от различни болници, надхвърлят десетократно.

От ЕКИП изчисляват, че ако всички лечебни заведения са закупували анализираните медикаменти на най-ниската отчетена цена за съответния продукт, НЗОК би могла да спести приблизително 1,61 млн. лв. през 2025 г., което представлява 46,8% от разходите за тези лекарствени продукти.

Според авторите на анализа средният месечен разход на НЗОК за разглежданите седем международни непатентни наименования се е увеличил от около 234 хил. лв. през периода януари–август до 391 хил. лв. през септември–декември, или с 66,9%, без да има данни за съответно увеличение на броя на лекуваните пациенти.

В становището си ЕКИП заключава, че действащият механизъм за ценови контрол е запазен формално, но е загубил голяма част от ефективността си след промяната в модела на рамково договаряне. Според организацията е необходимо законодателството да бъде променено, така че да гарантира, че НЗОК ще заплаща действително най-ниската възможна цена за идентични лекарствени продукти и да се ограничат значителните различия в цените между лечебните заведения.