Фармацевтичният сектор и пациентски организации поискаха МЗ да оттегли промените за лекарствената политика

В обща позиция срещу предлагания модел се обявиха Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ), Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА), както и представители на пациентски организации.

Основното им притеснение е, че закриването на НСЦРЛП ще премести експертни и регулаторни функции от специализиран колегиален орган към администрацията на Министерството на здравеопазването и ще концентрира отговорността за решенията в рамките на изпълнителната власт.

Участниците поставиха и въпроса за липсата на предварителен диалог със заинтересованите страни при подготовката на промените.

Проф. Генка Петрова, основател на БАФ и ISPOR Bulgaria Chapter, заяви, че при изготвянето на законопроекта не е спазен принципът за ранно консултиране със заинтересованите страни. Тя обърна внимание и на определения двуседмичен срок за обществено обсъждане, който според нея не съответства на мащаба на предлаганите промени.

Проф. Петрова постави и въпроса за законодателния подход, при който промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се предлагат чрез Закона за здравето.

„Цени и реимбурсация никога не са били обект на Закона за здравето“, заяви тя и определи предложения модел като противоположен на посоката, в която според експертите трябва да се развива системата.

Председателят на УС на БАФ доц. Зорница Миткова акцентира върху риска от загуба на натрупаната експертиза при закриването на специализиран орган с регулаторни функции. Според нея в предложения модел не е достатъчно ясно разграничена политическата от експертната отговорност.

„Една институция може да бъде закрита с един законов текст, но експертизата не може да бъде създадена със законов текст“, подчерта доц. Миткова.

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев определи предложението като фундаментална промяна в начина, по който се вземат решения в лекарствената политика.

„Преминава се от колегиален модел към еднолично политическо решение, в което всичко е на бюрото на един човек и зависи от неговия подпис“, заяви Денев.

По думите му подобна централизация създава риск от забавяне на процедурите за достъп до лекарствени терапии. „Чакането в здравеопазването струва човешки животи“, предупреди той.

За запазване на експертния характер на решенията се обяви и изпълнителният директор на БГФармА Евгени Тасовски. Той предупреди, че експертният капацитет се изгражда в продължение на години и загубата му може да има дългосрочни последици за системата.

„Всяка една държава уважава своите експерти, защото те се създават трудно, с години на опит, на обучение. Лесното елиминиране не е добра практика за бъдещото управление“, заяви Тасовски.

Пациентските организации поставиха въпроса за потенциалното отражение на промените върху достъпа до лечение. Председателят на УС на Сдружението за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева предупреди, че за пациентите темите за независимостта, прозрачността и експертизата имат пряко измерение – своевременния достъп до лекарства и нови терапии.

„Когато системата се централизира, се притесняваме, че за нас това ще рефлектира като липса на лекарства, липса на иновативни терапии“, посочи тя.

Представители на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването, Фондация „Една от 8“, Сдружение „Достойнство 2023“ и АПБЗ заявиха и готовност за протест, ако не започне диалог по предложените промени.

„Имаме готовност за протест, тъй като не виждаме реакция, не виждаме диалог“, заяви Ботева. По думите ѝ самият функционален анализ предвижда ключовите заинтересовани страни да бъдат включени още от началото на процеса, но това не се е случило.