GLP-1 медикаментите може да имат потенциал и при лечение на зависимости, показва ново изследване

Лекарствата от групата на GLP-1 рецепторните агонисти, които се използват широко при лечение на диабет тип 2 и затлъстяване, може да имат потенциал и при терапия на зависимости. Това показва нов метаанализ на учени от Washington University School of Medicine in St. Louis, публикуван в BMJ, съобщава Pharmaphorum.

Изследването обхваща данни от над 600 000 американски ветерани с диабет тип 2. Участниците, лекувани с GLP-1 агонисти, са сравнени с пациенти, приемащи друг често използван клас лекарства за диабет – SGLT2 инхибитори.

След три години проследяване учените установяват, че пациентите, приемащи GLP-1 медикаменти като semaglutideи tirzepatide, имат с около 14% по-нисък риск от развитие на разстройства, свързани с употреба на вещества. Намалението се наблюдава при всички основни зависимости, включително към алкохол, опиоиди, кокаин, канабис и никотин.

При пациенти, които вече са имали зависимост в началото на наблюдението, също се отчита съществено намаляване на тежките усложнения. Посещенията в спешни отделения, свързани със зависимости, спадат с около една трета. Хоспитализациите и случаите на суицидни мисли или опити намаляват с около една четвърт, а случаите на свръхдоза – с 39%. Общият риск от смърт, свързана със зависимости, е бил приблизително наполовина по-нисък.

Според водещия автор на изследването Зияд Ал-Али тези лекарства може да действат върху общ биологичен механизъм на зависимостта. По думите му повечето съществуващи терапии са насочени към конкретно вещество. Докато GLP-1 медикаментите вероятно повлияват самото усещане за силно желание, което стои в основата на различните зависимости.

Потенциалът на този клас лекарства вече се изследва активно. Eli Lilly например тества новия си кандидат brenipatide във фаза III при алкохолна зависимост. Във фаза II при никотинова зависимост. Проучване фаза II със semaglutide също показва обещаващи резултати при лечение на алкохолна зависимост.

Авторите подчертават, че анализът има и ограничения. Повечето участници са били по-възрастни мъже. Фактори като тежест на зависимостта, социално-икономически статус или начин на живот също могат да влияят върху резултатите.

Паралелно с това друго метаизследване, публикувано в списание The Lancet eClinicalMedicine от учени от University of Cambridge, показва, че след прекратяване на терапия с GLP-1 агонисти пациентите обикновено възстановяват част от загубеното тегло. Средно около 60% от свалените килограми се връщат в рамките на една година, след което теглото се стабилизира на ново, по-ниско ниво.

Изследователите обаче отбелязват, че остава неясно дали възстановеното тегло е предимно мастна тъкан или включва и мускулна маса, което може да има значение за дългосрочните здравни ефекти.