Изкуственият интелект може да помогне за разгадаването на психичните разстройства

Големите езикови модели с изкуствен интелект могат да се превърнат в нов инструмент за изучаване на психичните разстройства, показва ново изследване на учени от Техническия университет в Дрезден. Това съобщава Euronews.

Проучването идва на фона на нарастващата глобална тежест на психичните заболявания. Според прогнозите до 2050 г. около 1,2 милиарда души по света ще живеят с психично разстройство, което поставя все по-голям натиск върху здравните системи и изследователската общност.

За разлика от разработването на лекарства, изследванията в областта на психотерапията и психичното здраве често срещат сериозни ограничения. Човешките изпитвания са сложни и етично чувствителни, а животинските модели не могат напълно да възпроизведат сложността на човешките емоции и поведение. Именно затова германските учени са решили да проверят дали големите езикови модели могат да бъдат използвани като своеобразни симулации на човешки психични състояния.

„Резултатите ни показват, че езиковите модели могат да възпроизвеждат модели на човешки емоционални и когнитивни процеси в контролирани условия“, казва д-р Магдалена Векенборг, ръководител на изследователската група PsychoDigital към Техническия университет в Дрезден.

По думите ѝ тези модели биха могли да помогнат за по-доброто разбиране на механизмите зад психичните разстройства и за разработването на нови подходи в разговорната психотерапия.

В рамките на изследването учените са инструктирали езиковите модели да симулират различни емоционални състояния, включително страх, тревожност, гняв, отвращение, тъга, притеснение и стрес. След това те са анализирали дали тези състояния могат да бъдат повлияни чрез различни стратегии за емоционална регулация и дали моделите започват да допускат същите когнитивни грешки, които хората правят под влияние на съответните емоции.

Резултатите показват, че макар изкуственият интелект да не изпитва емоции по начина, по който ги преживяват хората, той може да възпроизвежда определени модели на мислене чрез начина, по който обработва езика. Това дава възможност да се провеждат експерименти, които биха били трудни или дори неетични при хора и животни.

Според авторите на изследването едно от най-големите предимства на подобни модели е възможността даден експеримент да бъде повтарян многократно при напълно идентични условия, като отделни фактори могат да бъдат променяни систематично.

„Това открива възможности за нов тип експерименти в психологията и биомедицинските науки, които досега не бяха възможни“, обяснява съавторът на изследването Якоб Катер.

Учените подчертават, че изкуственият интелект не може да замени реалните клинични изследвания или пациентите, но може да се превърне в ценен помощник при разработването на хипотези, тестването на психологически модели и по-доброто разбиране на механизмите зад психичните заболявания.

Според екипа това е още една стъпка към използването на изкуствения интелект не само като технологичен инструмент, но и като платформа за по-задълбочено изучаване на човешкото поведение и психично здраве.