Жените по-рядко стигат до инвазивно лечение от мъжете при едни и същи заболявания
Жените по-рядко стигат до инвазивно или по-интензивно лечение в сравнение с мъжете при едни и същи медицински състояния, съобщава Euronews. Разликата се наблюдава в различни области на медицината, включително кардиологията, хирургията, трансплантационната медицина и спешната помощ, показва нов научен обзор.
Изследователи от Университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия са анализирали 41 проучвания, публикувани между 2018 и 2023 г., и са установили последователни различия в начина, по който се лекуват мъжете и жените. При едни и същи или сходни медицински състояния жените по-рядко са насочвани към по-интензивни терапевтични подходи, сред които хирургични интервенции и лечение със силни обезболяващи.
„Посоката на резултатите не беше изненадваща, но тяхната последователност беше“, коментира Мириам Веенхуйзен, почетен преподавател в Медицинския факултет на Университета „Сейнт Андрюс“.
Едни от най-ясните различия са установени при сърдечносъдовите заболявания. Жените със сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда и тахикардия по-често са лекувани консервативно с медикаменти, вместо чрез инвазивни процедури. При мъжете по-често се стига до интервенции като аортокоронарен байпас и перкутанна коронарна интервенция. Последната представлява минимално инвазивна процедура, при която чрез катетър се възстановява кръвотокът през стеснени или запушени коронарни артерии.
Различия са установени и при лечението на болестта на Паркинсон. Мъжете по-често са насочвани за дълбока мозъчна стимулация. При този метод се имплантира устройство, което чрез електрически импулси към определени области на мозъка подпомага контрола на част от симптомите на заболяването. Анализът показва още, че жените по-рядко стигат до чернодробна трансплантация или получават направление за хирургично лечение.
„За клиницистите тези резултати са повод да проверят дали лечението се предлага въз основа на клиничните показания, а не на предположения“, посочва Андрю О’Мали, един от ръководителите на изследването.
Различията между половете са видими в редица области на медицината и могат да имат значение както за поставянето на диагнозата, така и за последващото лечение. Новият обзор показва, че разликите не са ограничени до една медицинска специалност или конкретен тип терапия. Авторите обаче подчертават, че установяването на различен подход към лечението на мъжете и жените не доказва автоматично, че единият пол получава по-лоша медицинска грижа.
Въпреки че моделът е последователен в разгледаните проучвания, причините за него все още не са напълно изяснени. Не е ясно доколко различията се дължат на обективни клинични фактори и доколко могат да бъдат резултат от по-широки неравенства или от различен подход при вземането на медицински решения. Едно от възможните обяснения според изследователите е исторически по-слабото представителство на жените в клиничните изпитвания.
„Не е напълно ясно защо се случва това, но вероятно една от причините е, че до последните десетилетия жените бяха недостатъчно представени в клиничните изпитвания и затова много медицински препоръки се основават на данни от мъже“, обяснява Веенхуйзен.
Това поставя въпроса доколко наличната доказателствена база отразява достатъчно добре различията между половете и дали те се отчитат в достатъчна степен при изготвянето на медицински препоръки и избора на лечение.
Авторите призовават за допълнителни изследвания, които да установят дали наблюдаваните различия са медицински обосновани вариации в клиничната практика или свидетелстват за по-широки неравенства в здравеопазването. Според тях резултатите трябва да насочат вниманието към начина, по който се вземат решенията за лечение, така че изборът на терапия да се основава на конкретните клинични показания и индивидуалното състояние на пациента, а не на предположения, свързани с пола.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
