Лечението на ADHD в детска възраст може да намали риска от психоза по-късно, показва проучване

Ново мащабно изследване показва, че широко използван медикамент за лечение на разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) в детска възраст не само не увеличава дългосрочния риск от психоза, но може дори да го намали. Това съобщава Euronews.

Проучването, ръководено от учени от Университетския колеж в Дъблин и Университета в Единбург, предоставя едни от най-ясните до момента доказателства, че стимулантните медикаменти не повишават риска от сериозни психотични разстройства като шизофрения.

ADHD е едно от най-често срещаните психични разстройства, засягащо около 8% от децата и юношите. В световен мащаб приблизително 366 милиона възрастни живеят с това състояние, като симптомите включват затруднена концентрация, хиперактивност и импулсивност.

Изследването, публикувано в списание JAMA Psychiatry, анализира здравни данни на близо 700 000 души, родени във Финландия, включително почти 4000 души с диагноза ADHD.

Изследователите не откриват доказателства, че лечението с метилфенидат – най-често предписваният медикамент за ADHD при деца – увеличава вероятността от развитие на психотични разстройства в зряла възраст.

„Знаем, че когато деца с ADHD бъдат проследени в зряла възраст, малка, но значима част от тях развиват психотични разстройства като шизофрения“, казва проф. Иън Келехър, професор по детска и юношеска психиатрия в Университета в Единбург и водещ автор на изследването.

„Ключовият въпрос беше дали медикаментите за ADHD причиняват този риск, или става дума за ситуация, при която корелацията не означава причинно-следствена връзка. Нашите резултати показват, че самото лечение не е факторът, който води до този риск“, обяснява той.

Въпросът е от съществено значение в психиатричните изследвания от години, особено като се има предвид, че стимулантите влияят върху допамина – мозъчен химикал, който също е свързан с психозата.

„Редица проучвания показват, че малка, но значима част от децата с ADHD по-късно развиват психотични разстройства – в нашето изследване това бяха около 6%“, казва Келехър пред Euronews Health.

„Това породи опасения, че медикаментите за ADHD може да допринасят за този риск, особено като се има предвид, че стимулантите увеличават активността на допамина – вещество, което също играе роля при психозата“, допълва той.

Въпреки че основният извод е липса на повишен риск, изследователите откриват и възможна допълнителна полза – децата, лекувани с метилфенидат преди 13-годишна възраст, показват леко по-нисък риск от развитие на психоза по-късно в живота.

„Фактът, че ранното лечение е свързано с по-нисък дългосрочен риск от психоза, предполага, че тези медикаменти може да имат повече ефекти от просто контролиране на симптомите в детството – възможно е да имат и защитен ефект срещу тежки психични заболявания, въпреки че това изисква допълнителни изследвания“, казва Келехър.

Той допълва, че резултатите са „успокояващи за лекарите и пациентите, както и за семействата, които обмислят лечение“, и че „при стандартни терапевтични дози метилфенидат не изглежда да увеличава риска от психоза“.

Въпреки това резултатите от проучването се отнасят конкретно до метилфенидат и до деца и юноши.

„Успяхме да анализираме само метилфенидат“, казва Келехър.

„Не успяхме обаче да изследваме друга основна група стимуланти, използвани за лечение на ADHD – амфетамините. Затова не можем да правим изводи относно риска от психоза при медикаменти от този тип“, допълва той пред Euronews Health.

Проучването също така не разглежда нарастващия брой възрастни, диагностицирани с ADHD.

„С увеличаването на броя на възрастните, които се диагностицират и лекуват за ADHD, не е ясно дали нашите резултати биха били валидни и за тях“, посочва Келехър.

„Необходими са и допълнителни изследвания, за да се разбере защо рискът от психоза е по-висок при деца с ADHD, въпреки че това повишение не се обяснява с лечението с метилфенидат“, допълва той.