Лекарите в Европа на протест: Стачки във Великобритания, Испания, Германия и Португалия заради заплати и условия на труд
Все повече лекари в Европа прибягват до стачни действия, настоявайки за по-високо заплащане, по-добри условия на труд и по-голямо признание за отговорностите, които носят. Това съобщава Reuters. Великобритания, Испания, Германия и Португалия са сред страните, в които напрежението в здравните системи се засилва, а медицинските специалисти предупреждават за задълбочаващ се кадрови дефицит и риск за качеството на медицинската помощ.
В Англия лекарите специализанти обявиха нова четиридневна стачка, която ще се проведе между 15 и 19 юни. Това ще бъде шестнадесетият кръг на индустриални действия в рамките на продължаващия спор за възнагражденията.
Решението идва след среща между новия британски министър на здравеопазването Джеймс Мъри и представители на Британската медицинска асоциация (BMA). Мъри, който пое поста през май, вече заяви, че не предвижда нови преговори за увеличение на заплатите, определяйки исканията на лекарите като „нереалистични и финансово непосилни“.
В момента началната основна заплата на специализантите в Англия е малко над 40 000 британски лири годишно, а по-опитните лекари в обучението получават около 76 500 лири. През последните четири години възнагражденията им са нараснали с около 33%, а през настоящата година е договорено допълнително увеличение от 3,5%.
Въпреки това от Британската медицинска асоциация посочват, че след отчитане на инфлацията лекарите продължават да получават по-ниско реално възнаграждение в сравнение с 2008 г.
„Бяхме готови да дадем време на министър Мъри да довърши работата, оставена от неговия предшественик. Вместо това чуваме същите стари аргументи – неяснота относно работните места и категоричен отказ от допълнително финансиране“, заяви лидерът на специализантите в асоциацията д-р Джак Флетчър.
Според синдиката много млади лекари започват кариерата си с големи студентски заеми и високи лихви, което допълнително утежнява финансовото им положение. Организацията предупреждава, че недостатъчното възнаграждение може да ускори емиграцията на медицински кадри към държави като Австралия и Канада, което би задълбочило кризата в Националната здравна служба.
Британското правителство обаче подчертава, че лекарите вече са получили едни от най-големите увеличения в публичния сектор и че нови отстъпки биха ограничили средствата за пациентите и програмите за намаляване на чакащите за лечение.
Подобно напрежение се наблюдава и в Германия. Там лекарите в университетските болници, представлявани от синдиката Marburger Bund, настояват за увеличение на заплатите с 8% за период от една година.
След втория кръг от преговорите през май страните не успяха да постигнат напредък, а синдикатът предупреди, че може да започне предупредителни стачки, ако не бъде постигнато споразумение. Подобни действия биха могли да доведат до отлагане на планови операции, прегледи и други неотложни медицински дейности.
В Испания лекарите също подготвят национални протестни действия между 15 и 19 юни. Основната причина е предложената от правителството реформа на рамковия закон, който регулира условията на труд в държавното здравеопазване.
Медицинските организации настояват за отделен нормативен акт, специално насочен към лекарската професия. Сред исканията са ограничаване на работната седмица до максимум 35 часа, по-добро заплащане и по-голямо признание за дългогодишното обучение и високата професионална отговорност.
В Португалия Националната федерация на лекарите и други здравни синдикати предупреждават за „разрушаване“ на националната здравна система.
Според тях държавното здравеопазване изпитва сериозни затруднения да привлича и задържа млади лекари заради ниските възнаграждения и липсата на достатъчни стимули. В резултат на това голяма част от останалите медици работят при хроничен недостиг на персонал и са принудени да поемат извънредни дежурства, които според синдикатите често надхвърлят допустимите граници.
Експерти посочват, че въпреки различията между отделните държави, протестите навсякъде имат обща основа – нарастващо натоварване, недостиг на кадри, трудности при задържането на млади лекари и усещане за недостатъчно признание на професията.
На този фон стачките в здравния сектор все по-често се превръщат в общоевропейско явление, което поставя под натиск националните здравни системи и повдига въпроса доколко те са подготвени да посрещнат бъдещите нужди на пациентите.
