Тренд: Между одобрението и страха: Как българите гледат на донорството?

Статията се базира на национално представително проучване, проведено по метода „лице в лице” сред 1002 пълнолетни респондента в периода 16-22 октомври 2024 г., финансирано от Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.

Донорството на органи дава шанс за нов живот, но темата неизбежно е свързана с важни етични, медицински и социални аспекти. За да функционира ефективно една донорска система, е необходимо не само наличието на медицинска инфраструктура, но и обществена информираност, разбиране и доверие. В България обаче липсва систематично знание за това как хората възприемат донорството. Не е ясно доколко са запознати с основните му аспекти и какви фактори влияят върху тяхното мнение. Проведеното национално представително проучване има за цел да очертае обществените нагласи и опасения, свързани с даряването на органи в България. То може да послужи като основа за бъдещи политики, информационни кампании и законодателни решения в тази чувствителна и социалнозначима сфера.

Одобряват ли българите донорството?

На първо място следва да подчертаем положителния извод от проучването. В българското общество не се откроява високо ниво на принципно неодобрение към донорството. Делът на хората, които по етични, морални, религиозни или други ценностни съображения не приемат донорството като цяло, остава под една пета. Това е важна отправна точка. Тя създава благоприятна основа за развитието на ефективни информационни кампании и политики в подкрепа на донорството.

Ситуацията би била съвсем различна, ако съществуваше широко разпространено убеждение, че даряването на органи е по същество неправилно – например поради вярвания, свързани със смъртта, целостта на тялото или недопустимостта на външна намеса след настъпването ѝ. В страни, където такива нагласи са доминиращи, се наблюдават сериозни затруднения в изграждането на устойчива донорска система. В този контекст българският случай дава основание за умерен оптимизъм. И още: насочва вниманието към други, по-решими проблеми – като информираността и доверието. 

Вие лично като цяло одобрявате ли или не одобрявате донорството на органи?

Основните проблеми пред донорството

Незапознатост с темата

Тук обаче стигаме до негативните изводи от проучването. Ако трябва да обобщим основните фактори, които пораждат скептицизъм към донорството, те могат да бъдат сведени до три основни:

• незапознатост с темата,
• съмнение в процеса,
• както и отказ от разговор по подобни въпроси като цяло. 

Проучването показва, че около две трети от българите остават незапознати с донорството и условията, при които човек може да стане донор. Особено тревожно е, че същият дял хора не са запознати и с необратимостта на състоянието мозъчна смърт. А разбирането на това състояние е от ключова важност за взимането на решение при донорска ситуация. 

Тази неосведоменост рефлектира и върху по-скептичните нагласи. Проблемът с неосведомеността е особено валиден за младите хора до 30 г. Това е групата, която най-трудно изразява мнение по поставените въпроси. При възрастните хора над 70 години пък се наблюдава по-високо ниво на скептицизъм. То може да се обясни с по-консервативните нагласи, характерни за този сегмент от обществото. 

Вие лично запознат/а ли сте или не сте запознат/а с донорството и условията, при които човек може да стане донор?

Вие лично до каква степен сте запознат/а с понятието мозъчна смърт?

От това, което Вие лично знаете за състоянието на мозъчна смърт, има ли или няма възможност потърпевшият да се възстанови от това състояние?

База: 432 респонденти, които са запознати

Недоверие в лекарите

Вторият аспект, който буди тревожност, е недоверието в лекарите. Това недоверие се отразява в две основни направления. Първото е свързано с цялостното подкопаване на авторитетите в различни сфери от обществения живот. Тази тенденция се проявява в различни отговори като „страх от лекарска грешка“, „липса на компетентност на лекарите“ и др. Те подсказват сериозни съмнения в способността на медицинските работници да изпълняват професионално своите задължения.

Другият аспект на това недоверие е етичният. Или: опасенията, че лекарите може да са замесени в нелегални схеми, свързани с донорството. Тези страхове изкристализират в опасението, че ако човек се съгласи да бъде донор, лекарите може да не положат всички усилия, за да го спасят. Разбира се, този тип страх не може да бъде разглеждан извън контекста на широко разпространеното недоверие към институциите в страната. В т.ч. и усещането за безпомощност и уязвимост на гражданите. 

Тук обаче трябва да направим важно уточнение. На въпроса „Поради какви причини Вие лично не бихте се доверили на медицинската диагноза?“ водещите отговори са свързани по-скоро с възприемания имидж на лекарите в публичното пространство, отколкото с реални случаи на грешни диагнози. Въпреки че респондентите посочват лекарската грешка като причина, тя е едва на последно място в сравнение с другите отговори. Това подсказва, че скептицизмът към лекарите е до голяма степен резултат от нарастващото медийно внимание върху случаи на лекарски грешки и обвинения в некомпетентност. Освен това и от новини за насилие и агресия към медици, които допълнително подкопават доверието в съсловието. Така, в съзнанието на обществото се формира една атмосфера на подозрение и несигурност, която сериозно затруднява изграждането на доверие, включително в областта на донорството.

Поради какви причини Вие лично не бихте се доверили на медицинската диагноза?

База: 259 респонденти, отговорили, че не биха се доверили на поставена от лекар диагноза „мозъчна смърт“

Отчасти на тези страхове се дължи и разликата между дела на хората, които одобряват донорството, и онези, които са съгласни да станат донори. Въпреки че основната причина, посочена от респондентите, е убеждението, че не са физически годни да бъдат донори – което е водещо за по-възрастните групи – на второ място, като основна причина сред по-младите, се откроява страхът, че ако се съгласиш да бъдеш донор, лекарите може да не положат всички усилия за спасяване на живота ти. 

Вие лично бихте ли или не бихте се съгласили да дарите Ваши органи след смъртта си?

Поради какви причини Вие лично не бихте се съгласили да дарите Ваши органи след смъртта си?

База: 342 респондента, които не биха се съгласили да станат донори

На последно място като фактор, който влияе на нагласите към донорството, трябва да посочим традиционното нежелание на българите да обсъждат подобни теми. А често обяснявано със страх „да не предизвикат съдбата“. Това затруднение в откритото обсъждане се проявява не само в контекста на донорството, но и в цялостната нагласа към превенцията и профилактиката на различни заболявания. Под една пета от респондентите са споделяли на близките си своето мнение дали биха искали да бъдат донори. Това показва, че темата не се обсъжда открито в семейството. Това не само затруднява разбирането на желанията на близките, но и поставя значителна пречка пред вземането на информирано решение, ако възникне ситуация, в която трябва да се реши дали да се дарят органи.

Вие лично споделяли ли сте или не сте споделяли Вашето желание (дали искате или не искате да бъдете донор след смъртта си) с близките си?

Една от основните трудности е, че незапознатостта с личното желание на близкия е често срещан фактор, който води до колебания и нерешителност в решаващия момент. Това от своя страна поставя въпросителни относно реалната ефективност на общественото одобрение към донорството. Независимо, че високият дял на одобряващите го в проучванията изглежда обещаващ, всъщност липсата на открито обсъждане на темата и на ясни позиции на индивидите в семейството може да се окаже сериозно препятствие за успешното реализиране на трансплантации.   

Промяната на тези нагласи и страхове изисква време. За начало едно такова проучване дава възможност да се запознаем с бариерите, които възпрепятстват донорството. Това ни дава основа, върху която можем да изградим ефективни мерки и инициативи, насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства и насърчаване на общественото доверие в процеса.