Милен Христов: Енергията на здравето
Милен Христов e директор на Eastern European Electric Company (EEEC) B.V., чрез която „Еврохолд България“ притежава енергийния си бизнес – още познат като „Електрохолд България“. Професионалният му път започва като брокер на Българската стокова борса, а по-късно развива и предприемачески проекти като benzin.bg и Laboratoria.bg. През годините трупа богат опит в автомобилния бранш като управител на холдингова група, представляваща 12 автомобилни марки. През 2020 г. успява да отвори и първия шоурум на „Ферари“ в България. В портфолиото си има множество благотворителни и добротворчески проекти, заемайки категорична позиция като последовател на Rotary инициативите в България, подкрепяйки ги още от младежките им програми Interact и Rotaract. Основател е на фондация „Практикум“, чиято мисия е подкрепа на развитието на млади лекари в България. Академичното си развитие фокусира върху „Науката на бизнеса“ – както сам я нарича. Придобива бакалавърска степен по бизнес администрация в University of Sheffield, специализира MBA от Skolkovo Moscow School of Management и магистратура по застраховане и управление на риска от ВУЗФ. Неспирният му апетит към себеизрастване го провокира непрекъснато към различни курсове и семинари, като даже успява да завърши и такъв по търговия към Лондонската стокова борса.
I. КРИТИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА
Здравните институции са сред малкото системи, които трябва да функционират непрекъснато, 24 часа в денонощието. От гледна точка на инфраструктурата и управлението на ресурсите колко сложна система е едно модерно лечебно заведение?
Милен Христов: Здравните институции са гръбнакът на едно здравно общество и тяхната адекватност и възможност за реакция са от изключително значение за съществуването на развитите държави, такива каквито ги познаваме. За наше щастие България попада в „Клуба на развитите“ по този параграф и въпреки общественото негодуване в рамките на „златния час“ може да се стигне до адекватно оборудвано и с квалифициран екип заведение. Сега, с развитието и на „Въздушната помощ“, вярвам, че времето и достъпът ще се улеснят за всички. Смятам, че инфраструктурата в лечебното заведение не опира до хардуера и техниката, с която разполага, а до човешкия фактор. Както във всеки бизнес, а и във всяка развита държава, наблюдаваме все по-силно недостиг на кадри, това затруднява и достъпа до услугата особено в „неудобни“ часови пояси или почивни дни.
Вие работите в сектор, който управлява критична инфраструктура. Виждате ли паралели между начина, по който функционират енергийните мрежи и здравната система?
Милен Христов: Между енергийната и здравната система има два общи показателя:
- И двете са част от националната сигурност на страната.
- И двете създават риск за живота и здравето на хората, когато не се спазват протоколите или ако не се използват по правилния начин.
Трудно е да ги генерализираме до две изречения, но основното е, че трябва да осъзнаем, че както здравната, така и енергийната система са основата и гръбнакът на едно модерно общество. Бидейки оптимист по принцип, тук искам да споделя и за една негативна обща черта на системите или отношението на някои от хората към тях, а именно, колкото е абсурдно да се проявява агресия срещу лекарите в Първа помощ, досущ толкова безумно е да се проявява агресия върху колегите, които са дошли посред нощ в снежна зимна вечер да възстановят електрозахранването. Трябва да се научим на уважение, да уважаваме всеки като индивид, като професионалист, като човек, който е дошъл да си свърши работата, за да може ние да сме по-добре, да имаме светлина, да имаме отопление, да сме здрави.
Когато говорим за здравна инфраструктура, рядко мислим за енергията като стратегически фактор. Доколко електрозахранването и енергийната сигурност са част от сигурността на пациентите?
Милен Христов: Електрозахранването е неотменима част от грижата за пациента, доколкото 100% от апаратите се захранват от електроенергия, неотдавна помогнахме за решаване на ситуация със захранването на изключително чувствителен апарат. Електроенергията е продукт, който е изключително чувствителен, и въпреки подхождането с перфекционизъм към него доставката му преминава през множество процеси и физични съпротивления, поради което се проявяват и смущения в напрежението, в честотата. В здравните заведения вече има изключително високотехнологични апарати, които обаче са силно чувствителни към честотата на подаваната им енергия. Във връзка с това и с добрата кооперация между физиците в здравното заведение и нашите специалисти успяхме да подсигурим допълнително, независимо свързване, което да не се смущава от поведението на други потребители в мрежата.
Лечебните заведения са сред най-енергоемките обществени сгради. Къде според Вас се крие най-големият потенциал за оптимизация на енергийното потребление?
Милен Христов: В днешно време неслучайно са модерни фотоволтаиците и батериите и аз смятам за абсолютно неприемливо на която и да е обществена сграда, особено с високи равни покриви, както са повечето здравни заведения, да няма фотоволтаици. Батериите са допълнение. Друг добър пример е когенерацията на енергия, с която здравните заведения, а и други ползватели на топлоенергия могат да оптимизират разхода си – един от инсенераторите на отпадъчни медицински продукти и лекарства например произвежда като отпадъчен продукт вода, – топлоенергия, която се връща обратно в системата на „Топлофикация София“, по този начин буквално „от въздуха“ увеличават приходите си. Това не е просто оптимизация, а реален приход.
II. УСТОЙЧИВИ БОЛНИЦИ
В Европа все повече се говори за устойчиви и енергийно ефективни лечебни заведения. Каква роля има енергийният сектор в тази трансформация?
Милен Христов: За съжаление, в България все още „тълкуваме“, вместо да „прилагаме“ общоприетите европейски политики. Както и по-горе казах, фотоволтаиците и батериите вече не са революция, а просто изискване при строежа на една нова и висока сграда с равен покрив. Дали е лечебно заведение, банка, или училище, няма никакво значение.
Отделна е темата за енергийната ефективност, която до голяма степен в България се е разработила и установила през годините не толкова заради модернизъм, колкото от немотия. Управителите на болниците сякаш са се научили да пестят и да правят от нищо нещо, която изобретателност в генерална перспектива не е толкова лоша. Да се закопаят операционни под земята или да се създава естествен въздухообмен, бидейки независим от електрическата инсталация. Навярно в днешните размирни времена, в които болницата реално е място за спасяване и част от националната сигурност, някои от тези решения могат да се окажат наистина приложими. Да се надяваме да не разбираме в реалност, естествено.
Когато се проектират нови здравни комплекси достатъчно внимание ли се отделя на инфраструктурата и енергийната ефективност?
Милен Христов: Нашето дружество придоби предприятието, отговорно за електрозахранването в Западна България, през 2021 г. Ние сме единственият български оператор на електропреносна мрежа – с изключение на Златни пясъци, но там мрежата е пренебрежимо малка.
По отношение на „Електрохолд“ ние осигуряваме захранването на над 2,2 милиона абонати, всъщност ние сме едно от големите ЕРП-та в Европа (в Германия с 80 милиона жители са 860 оператора, в Австрия при 9 милиона жители са над 150 оператора и т.н.), във връзка с това ние сме ангажирани не само с 24/7/365 обслужване на мрежата, но и с адекватното ѝ планиране. И тук идва критичният момент.
Първото, което установих при започване на работата в дружеството, е липсата и абсолютната незаинтересованост от страна на повечето общини в региона, който обслужваме, по отношение на развитието на мрежата. Прави се нов квартал, създават се регулационни граници, никой не мисли, за сервитути за електропроводи, за трафопостове, за съжаление, и за детски градини, училища и други сгради за обществено обслужване също не се мисли – квартал „Манастирски ливади“ е страхотен пример. – За наше щастие, навярно благодарение на нашата проактивност, а и поради факта, че ние сме единственият български инвеститор в този бизнес, успяхме да инициираме меморандум между НСОРБ и трите ЕРП дружества, с което поставихме основни точки на отдавна забравени, но иначе вписани в ЗУТ правила.
За да не се отклонявам много от темата, даже и в момента болничните заведения къде от немотия, къде от разсеяност, не искат да приемат, че са обект първа категория и заради това трябва да разполагат с три възможности на захранване, първите две са осигурени от нас – две различни трасета, но те винаги трябва да имат вариант за трето – дали е генератор или фотоволтаик с батерия, е техен избор. Ако аз бях директор на здравно заведение, щях да имам както генератор, така и фотоволтаик, и батерия. Представете си, че някой е на масата по време на животоспасяваща операция и в същия момент се случи немислимото и захранването спре. Отново повтарям, болниците, особено някои, са важен елемент на националната сигурност, много бързо забравяме историята, но на 500 километра от нас както северно, така и югоизточно се водят активни военни действия, трябва да сме готови за най-лошия сценарий! А на първо място се въвеждат в готовност лечебните заведения!
За да не бъда толкова черноглед, мога да дам и пресен пример с изключването на захранването в цяла Испания, там аномалията се случи поради свръхпроизводство на енергия от фотоволтаици и рязка промяна в честотата, нещо, което е абсолютно възможно да се случи в страна като България, която е с богато портфолио от ВЕИ. Трябва да осъзнаем, че енергийната система е огромна машина, организъм, но все пак е създадена от човека, като всичко създадено от човека винаги има определен процент възможност за грешка или за непредвидима ситуация, с две думи, както за всеки дата център непрекъсваемостта на работа е недопустима и са осигурени всякакви алтернативи, така трябва да се случи и с лечебните заведения.
В енергийния сектор управлението на сложни системи и мрежи е ежедневие. Какво би могло да научи здравеопазването от този тип системно управление?
Милен Христов: Електроенергетиката е изправена пред много интересно препятствие, от една страна, системата трябва да бъде аналогова от гледна точка на сигурност – можеш да осигуриш достъп на колегите за работа по електропровода само когато си сигурен, че веригата е физически разкъсана. Във връзка с това даже и в подстанциите с телеуправление разполагаме с камери, чрез които се наблюдава физически разделена ли е веригата, или не.
През последните пет години, особено предвид силното развитие на борсовото търгуване на електрическа енергия, появата на повече фотоволтаици и батерии, се наложи да започнем да дигитализираме процеси, които до този етап са приемани не само за ненужни, но и за невъзможни за дигитализация като процес.
Във връзка с това аз вярвам, че дигитализирането на здравната система е много по-лесно. Навярно съм пристрастен – имах щастието дипломната ми работа да бъде заедно с Mckinsey Consultants, където оценявахме и консултирахме компания, която се занимава с телемедицина в цяла Европа, и оцених потенциала на този продукт. Доколкото проектът беше преди осем години, а и преди ковид, вярвам, че в момента е много по-лесно и много по-възприемливо даже и от по-възрастните лекари да се работи в посока на телемедицината и внедряването на изкуствен интелект.
III. ПОГЛЕД ОТВЪН
Като работодател и мениджър как оценявате ролята на здравната система за качеството на живот и работната среда?
Милен Христов: Ние сме работодател с изключително силно развита социална политика. При нас клас прослужено време е 1% (в Кодекса на труда е записано 0.6%), при нас се дават и допълнително социални придобивки, като ваучери за храна, удължен отпуск, ДМС за празници, почивки, преференциални условия по почивни бази и т.н. Естествено, като всеки модерен работодател, предоставяме и допълнително здравно осигуряване, като тук с гордост мога да споделя, че нашето ДЗО е с най-високо покритие спрямо повечето работодатели в страната, но със сигурност е най-високото в сектора. Уникалното му е, че покрива лечение в чужбина на изключително редки заболявания, които трудно се третират или не се покриват от Здравната каса.
Всъщност може би това ми е и оценката. Повечето здравни застраховки в България се ползват като хедж и даже злоупотреба от страна на определени здравни заведения, като единствено доплащат вече платени от касата процедури. За нас беше важно да дадем нещо повече на нашите хора, да им дадем реален достъп до услуга, до истинска профилактика, до истинска оценка, до истинско лечение. За съжаление, голяма част от процесите особено по отношение на превенцията в България са силно подценявани, а те са най-важни за осигуряване на дългосрочно здраве на населението.
Като човек от бизнеса, но и като гражданин как гледате на българската здравна система днес?
Милен Христов: Не е тайна, че имам и определен опит в здравния сектор, чрез развитието на стартъпа лаборатория.бг. Също и връзката със студенти в нашата фондация „Практикум“ и кампанията ни „Лекар на село“, чрез която прегледахме стотици хора през последните години на забравени от държавата места. Във времето съм имал нееднократно сблъсък със здравния бизнес и честно казано, съм сравнително радикален в мнението си по отношение особено на начина на финансиране в системата.
Здравната каса има бюджет в размер на милиарди. Частните фондове добавят още няколко десетки милиона, доплащането от страна на пациентите пък удвоява сумата.
Личното ми мнение е, че държавната каса трябва да финансира само държавни и общински здравни заведения, като направи условията, оборудването и възнаграждението на специалистите вътре възможно най-добро. За щастие, обучението по медицина в България все още е на високо ниво, въпреки всички перипетии в системата навярно медицинските специалности са и тези, които привличат най-много чуждестранни студенти, избрали да учат в страната. Ако държавата промени политиката по отношение на финансирането и подобри условията за работа в държавните и общинските лечебни заведения, на практика ще може не само да задържи голяма част от българските студенти, но и да мотивира чуждестранни студенти да останат в България.
Ако си частник, значи трябва да разбираш от икономика, т.е. трябва да предлагаш нещо, с което да си по-добър. Като си частник, работи на частно, работи с фондовете, убеди населението, че има смисъл да ти плащат. Създай продукт, направи нещо уникално. В Швейцария, в Турция има частни болници, които се изхранват само от чуждестранни пациенти. В България има цели вериги, които лежат само върху държавната каса и в наглостта си даже се противопоставят на идеята да организират търгове за медикаментите, платени от касата, цялата работа е, естествено, за да доставят от свързани фирми.
Накрая излиза, че частни болници получават същото, което държавните, като пари, ама като нещо не им е изгодно или някой не е осигурен, да ходи в държавната. На практика прибират актива, а държавните да поемат целия пасив.
Когато говорим за „архитектура на здравето“, кое според Вас е най-важното, което една модерна здравна институция трябва да осигури – отвъд медицината?
Милен Христов:
- Превенция – адекватни прегледи поне веднъж годишно
- Култура – ти си това, което ядеш, ти си това, което пиеш, спорт, движение, природа
- Лечение – доказано, адекватно и нефинансово мотивирано
Това за мен са трите основни стълба. Тук ще се противопоставя на въпроса – най-важното идва от индивида, а не от институцията. Ако майка ти не е създала в теб навици да се грижиш за здравето ти, то поне личният ти лекар трябва да го направи. Липсва превенция и не че липсва такава като процедура или като технически решение, липсва реалното ѝ прилагане.
Културата се създава от детска възраст, но не може да се разчита само на родителите, в училище трябва да се обърне повече внимание на здравето – от това как се мият зъбите, през това защо не се злоупотребява със субстанции, та в днешно време и какъв е рискът от стероиди, а защо не и от абсолютно законни фитнес препарати, които, приемани неправилно, могат да навредят непоправимо.
Третото е основополагащо – за съжаление, невинаги здравните заведения имат достъп до най-новите технологии, а навярно и до най-модерните протоколи, инвестицията в човешки капитал е по-важна в сравнение с който и да е апарат.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
