Министър Кирилов: 40% от здравния бюджет отиват за лекарства, необходими са по-силни механизми за сигурност и контрол

Около 40% от средствата за здравеопазване в България се насочват към лекарствени продукти. Това заяви министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов по време на VII-ия Национален конгрес на БЛС „Политики в здравеопазването“, проведен в курорта „Св. Св. Константин и Елена“. Той подчерта, че високият дял на разходите за медикаменти създава риск от дисбаланси във веригата на лекарствените доставки – от производството до аптеките – което може да доведе до негативни последици за лечението на пациентите.

Министърът припомни, че още през 2021 г. държавата създава нормативна възможност за поддържане на резерв от ключови медикаменти в болници с държавно и общинско участие. Така са осигурени запаси от четири критични INN-а – Heparin, Enoxaparin, Nadroparin и Dexamethasone. Резервите са важен елемент от готовността за реакция при кризи, като пандемии и природни бедствия, и служат за буфер при прекъсвания във веригата на доставки.

Паралелно с това Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ също поддържа списък от медикаменти за извънредни ситуации, изготвен съвместно с няколко министерства.

В отговор на проблема с недостига, от 2018 г. функционира електронната система СЕСПА за мониторинг на лекарствата от Позитивния списък. Тя идентифицира медикаменти в недостиг, които временно не могат да се изнасят от страната. Предстоят актуализации – изчисляване на нуждите на база 100% от потреблението за месец (вместо 65%) и включване на всички лекарствени продукти по лекарско предписание. Ще бъде задължително и вписването на верификационния код за всяка опаковка.

Данни на Българската организация за верификация на лекарствата показват, че едва 50–60% от опаковките у нас се отписват коректно от системата. Очаква се това да се подобри след въвеждане на задължителното подаване на информация към НЗОК.

„Лекарствата не са обикновена стока – те са ключови за здравето и живота, затова държавите ги третират като стратегически ресурс“, заяви Кирилов.

Той подчерта, че устойчивостта на лекарствените доставки изисква превенция и диверсификация. Зависимостта от ограничен брой производители или държави води до системни рискове, затова е необходимо разширяване на източниците и създаване на стратегически резерви.

Кирилов посочи и европейските инициативи в тази посока – Critical Medicines Act, EU Stockpiling Strategy и Medical Countermeasures Strategy, които целят укрепване на производствения капацитет и гарантиране на достъп до медикаменти в ЕС.

„Недостигът на лекарства не е просто логистичен проблем, а сериозен риск за общественото здраве. Нужно е стратегическо и координирано действие“, заключи министърът.