Над 16% от бюджета на НЗОК за лекарства отива за ДДС

16,7% от средствата, които Национална здравноосигурителна каса плаща за лекарства, представляват данък добавена стойност. Според изпълнителния директор на ARPharM Деян Денев намаляването или премахването на ДДС върху медикаментите, заплащани от НЗОК, би позволило със същия бюджет да бъдат лекувани повече пациенти. Това съобщава zdrave.net.

Темата беше обсъдена по време на среща с медиите, посветена на устойчивостта на лекарственото осигуряване и достъпа до съвременно лечение в България.

„За разлика от всички останали стоки, които не са регулирани, няма как участниците във веригата за доставката при намаление на ДДС да го усвоят. То ще е изцяло в полза на Касата и на пациентите. Лично аз смятам, че на лекарствените продукти, които НЗОК плаща, не трябва да се начислява изобщо ДДС“, заяви Денев.

По данни на IQVIA през 2025 г. в България са отпуснати около 160 млн. опаковки лекарства по лекарско предписание, като 57 млн. от тях – или 36% – са били напълно или частично платени от НЗОК.

Денев посочи още, че болниците закупуват около 11 млн. опаковки лекарства годишно, чиято стойност влиза в цената на клиничните пътеки, като става дума за около 200 млн. евро. Според него това е сравнително малка част от общото потребление на медикаменти в страната.

От ARPharM представиха анализ, според който България разполага със значително по-нисък публичен ресурс за лекарства спрямо останалите държави в ЕС. Общата стойност на лечението с медикаменти, предписвани по линия на НЗОК, е около 220 евро на човек годишно, докато реалното публично финансиране е около 150 евро на човек. Разликата се компенсира чрез отстъпки и механизми за възстановяване на средства от фармацевтичните компании.

В същото време в държавите от ЕС публичните разходи за лекарства достигат средно около 500 евро на човек годишно.

Председателят на ARPharM Павел Колев предупреди, че настоящият модел става все по-труден за поддържане.

„Комбинацията от най-ниски цени на производител, нарастващи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета създава реален риск от забавяне на навлизането на нови терапии, ограничен интерес за регистрация на иновации в България и рискове за непрекъснатостта на лечението на пациентите“, каза Колев.

По данни на асоциацията размерът на отстъпките вече достига около 30% от стойността на лекарствата, плащани от НЗОК, а при част от новите терапии нивата са икономически трудно устойчиви за производителите.

Според Аркади Шарков българската здравна система работи при нарастващ дефицит и без структурни промени проблемите ще се задълбочават.

„Бюджетът за здраве е бомба със закъснител, защото работи в условията на нарастващ дефицит. Сега финансираме последствията, вместо да инвестираме в превенция и скрининг“, заяви Шарков.

Той посочи, че публичните средства покриват едва 63% от разходите за здравеопазване, докато директните плащания от гражданите достигат 36% – най-високият дял в Европейския съюз.

Сред предложените мерки за повишаване на приходите в системата са намаляване на броя на здравнонеосигурените лица, целеви трансфери от акцизи, гарантиран ръст на здравните разходи и увеличение на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%.