Над 65% от българите се чувстват здрави

65,7% от българите над 16 години определят здравето си като добро, показват данните на Евростат за 2024 г. Този дял е близък до средния за ЕС (68,5%) и е по-висок в сравнение със Сърбия (64,2%) и Турция (63,8%).

Същевременно Румъния (75,2%) и Гърция (78,3%) отчитат значително по-високи нива на субективно здраве, а Ирландия и Малта са лидери в ЕС с 79,2%. На противоположния край са Латвия (49,1%) и Литва (48,9%), където под половината население се чувства здраво.

България отбелязва и сравнително висока очаквана продължителност на живота в добро здраве – 66,7 години, с около 4 години над средната за ЕС. Жените у нас живеят средно 71 години в добро здраве, което ги нарежда на второ място в ЕС след жените в Малта, докато при мъжете показателят е 64,5 години.

Въпреки позитивните данни за самооценката на здравето, страната остава сред държавите с най-ниски публични разходи за здравеопазване – около 990 евро на човек през 2022 г., далеч под европейската средна стойност. Експерти предупреждават, че недофинансирането ограничава достъпа до качествени здравни услуги и може да влоши реалните здравни показатели.

Анализаторите отбелязват, че субективното усещане за здраве невинаги отразява обективното състояние на населението, особено на фона на високия дял хора в риск от бедност и социално изключване – 30,3% през 2024 г.. Здравните институции подчертават необходимостта от повече инвестиции и по-силна профилактика за подобряване на общото здраве на българите.