Нова надежда срещу рака: иРНК ваксините напредват в клиничните изпитвания

Ваксините срещу рак, базирани на технологията на информационната РНК (иРНК), навлизат в решаващ етап от развитието си, като нови данни показват дългосрочни ползи при пациенти с меланом и обещаващи резултати при едни от най-смъртоносните онкологични заболявания – рак на панкреаса и агресивни мозъчни тумори. Това съобщава Reuters.

На годишния конгрес на Американското дружество по клинична онкология в Чикаго бяха представени над 130 проучвания, свързани с разработването на противоракови ваксини, което превръща тази област в един от най-бързо развиващите се сегменти на онкологичните изследвания.

Сред най-напредналите разработки е персонализираната ваксина на Moderna и Merck, комбинирана с имунотерапия. Данните показват, че при пациенти с меланом лечението е успяло да задържи заболяването под контрол в продължение на пет години – резултат, определян като важен пробив в персонализираната онкология.

Компаниите вече провеждат мащабни клинични изпитвания при рак на белия дроб, бъбреците, пикочния мехур и панкреаса, като първите резултати от ключово потвърждаващо проучване при меланом се очакват още тази година.

Технологията на иРНК доби световна известност по време на пандемията от COVID-19, когато позволи разработването на ваксини за рекордно кратки срокове. Принципът е сходен и при раковите заболявания. Вместо да обучава имунната система да разпознава вируси, иРНК ваксината я насочва към специфични белтъци, характерни за туморните клетки.

„Същият механизъм, който позволява на организма да разпознава и атакува вируси, вече може да бъде използван срещу рак. Това е огромна стъпка напред“, коментира главният медицински директор на Merck Елиав Бар.

Според анализатори пазарът на персонализирани противоракови ваксини може да достигне 8,5 милиарда долара годишно до 2034 г., като именно иРНК технологиите ще бъдат основният двигател на растежа.

Надежда при рак на панкреаса

Особен интерес предизвикват резултатите при рак на панкреаса – едно от заболяванията с най-ниска преживяемост.

Преди години учените смятаха, че този тип рак е практически невидим за имунната система. Изследователи от онкологичния център „Мемориъл Слоун Кетъринг“ обаче установяват, че малка част от пациентите естествено развиват имунен отговор срещу тумора.

Това поставя началото на разработването на персонализирана иРНК ваксина, създавана индивидуално за всеки пациент според специфичните му туморни мутации. В ранно клинично изпитване, проведено съвместно с BioNTech и Roche, седем от осемте пациенти, при които ваксината е активирала имунен отговор, са живи до шест години след лечението. В момента тече международно проучване с 260 пациенти, което трябва да потвърди тези резултати.

„Би било истински пробив, ако именно иРНК технологията успее да предизвика клинично значим имунен отговор при рак на панкреаса“, коментира проф. Робърт Вондерхайде от Университета на Пенсилвания.

В битка с най-агресивния мозъчен тумор

Учени от Университета на Флорида разработват друга иновативна иРНК ваксина срещу глиобластом – най-честия и агресивен мозъчен тумор при възрастни. Петгодишната преживяемост при това заболяване е под 7%, а възможностите за лечение остават ограничени.

Новият подход използва специални липидни наночастици, които доставят иРНК директно в организма чрез венозно приложение и стимулират мощен имунен отговор срещу тумора.

„Ако успеем да окажем реално влияние върху глиобластома, последиците за лечението на всички видове рак могат да бъдат изключителни“, смята ръководителят на проекта д-р Елиас Сайур.

Напредък въпреки политическите спорове

Развитието на иРНК терапиите продължава въпреки противоречивите сигнали от американските власти. Министерството на здравеопазването на САЩ наскоро прекрати проекти за около 500 млн. долара, свързани с иРНК ваксини за инфекциозни заболявания.

В същото време Националният институт по рака и Фондацията към Националните институти по здравеопазване стартираха публично-частно партньорство на стойност 200 млн. долара за финансиране на нови противоракови ваксини, включително базирани на иРНК технологии.

Според учените ограничаването на изследванията в тази област би забавило развитието на една от най-перспективните медицински технологии на десетилетието.

„Трябва да продължим да инвестираме в иновации, които могат да променят здравеопазването. Ако ние не го направим, други държави ще го направят“, предупреждава д-р Сайур.

Макар повечето разработки все още да са в клинична фаза, натрупващите се резултати показват, че иРНК ваксините постепенно се превръщат от експериментална концепция в реална надежда за лечение на някои от най-трудните за овладяване онкологични заболявания.