Ново откритие: молекула от кръвта на питон може да отвори път към по-ефективни терапии за отслабване

Необичайният метаболизъм на питоните може да отвори нови възможности за по-здравословно отслабване и да допринесе за борбата с възрастовата загуба на мускулна маса, сочи ново проучване. Това съобщава Euronews.

Само за няколко години новите лекарства за отслабване промениха пазара и помогнаха на милиони хора, но често са свързани със странични ефекти като гадене и стомашно-чревен дискомфорт. Американски учени обаче са открили в кръвта на питони неизвестна досега молекула, която изпраща сигнал към мозъка, че организмът е приел достатъчно храна.

Питоните могат да достигнат дължина до седем метра и да поглъщат изключително големи количества храна наведнъж – например цяла антилопа – след което да издържат месеци, а понякога и години без нов прием на храна. Интересът на учените не е насочен към копиране на този хранителен режим, а към факта, че тези змии могат да редуват продължително гладуване и огромни хранения без трайни увреждания на сърцето или мускулите.

Молекулата, наречена para-tyramine-O-sulphate (pTOS), е идентифицирана от проф. Лесли Лайнванд и нейния екип в University of Colorado Boulder при изследване на храносмилателната система на неотровни питони от Африка, Азия и Австралия. Резултатите, получени съвместно с учени от Stanford Medicineи Baylor University, са публикувани в Nature Metabolism.

Изследователите установяват, че малко след хранене сърцето на питона се увеличава с около 25%, а метаболизмът му се ускорява близо 4000 пъти, за да подпомогне храносмилането. Този процес е съпроводен с рязко покачване на pTOS в кръвта – над 1000 пъти. При хората нивата на pTOS също се повишават след хранене, но значително по-умерено – около два до пет пъти.

Повишението на pTOS е част от храносмилателния процес. Организмът използва аминокиселината тирозин, която чревните бактерии превръщат в тирамин. След това черният дроб трансформира тирамина в pTOS, която достига до мозъка и подава сигнал за ситост, като така потиска апетита.

Досега тази молекула е оставала незабелязана в лабораторните изследвания, тъй като най-често използваните експериментални животни – мишки и плъхове – не я произвеждат естествено след хранене.

За сравнение, хормонът GLP-1, към който са насочени лекарства като OzempicиWegovy, също създава усещане за ситост, като забавя храносмилането и регулира кръвната захар. Честите странични ефекти при тези терапии обаче включват гадене, стомашен дискомфорт и понякога повръщане.

При опити с животни мишки, получили pTOS, са приемали по-малко храна, а при продължително приложение са показали по-ниско телесно тегло и трайно намален прием на храна. Тези ефекти са настъпили без съществени промени в двигателната активност, енергийния разход или нивата на кръвната захар, което според учените прави pTOS обещаваща за бъдещи изследвания в областта на затлъстяването.

Откритието разкрива нов биологичен механизъм, чрез който организмът усеща ситост след хранене. То може да проправи пътя към бъдещи терапии, които по естествен начин намаляват глада и подпомагат контрола на теглото. Същевременно изследването подчертава важната роля на чревните бактерии в регулирането на метаболизма и в предаването на сигнали към мозъка.

Засега pTOS е изследвана само при мишки и ефектите ѝ при хора все още не са проучени. Учените отбелязват и още нещо важно: потискащият апетита ефект може да е отслабен или да липсва при хора с преддиабет или диабет тип 2, което предполага, че естественият сигнал за ситост не функционира еднакво ефективно при тези състояния.