Обикновен кръвен тест може да прогнозира продължителността на живота

Малки РНК молекули в кръвта, известни като piRNAs, могат да бъдат по-надежден показател за краткосрочна преживяемост от възрастта, холестерола или начина на живот. Това показва ново изследване, ръководено от Duke Health съвместно с Университета на Минесота.

Проучването сочи, че обикновен кръвен тест може да помогне да се установи кои възрастни хора са изложени на по-висок риск от смърт в рамките на следващите две години. Изследването, ръководено от Duke Health съвместно с Университета на Минесота, предполага, че тези малки РНК молекули в кръвния поток могат да предложат нов начин за оценка на краткосрочния риск при хора на възраст 71 години и повече.

Изследователите са анализирали кръвни проби от над 1200 възрастни участници, като са се фокусирали върху малки РНК фрагменти, наречени PIWI-интерактивни РНК (piRNAs). Тези молекули участват в регулирането на развитието, регенерацията и имунната функция. Установено е, че по-ниските нива на определени piRNAs са свързани с по-дълга преживяемост.

„Комбинацията от само няколко piRNAs се оказа най-силният предиктор за двугодишна преживяемост при възрастни хора – по-силен от възрастта, навиците на живот или който и да е друг здравен показател, който изследвахме“, казва проф. Вирджиния Байърс Краус, старши автор на изследването и преподавател в катедрите по медицина, патология и ортопедична хирургия в Медицинския факултет на Университета Дюк. По думите ѝ най-изненадващото е, че този силен сигнал идва от обикновен кръвен тест.

С помощта на изкуствен интелект и машинно обучение екипът е анализирал 187 различни здравни показателя заедно с 828 малки РНК молекули. Усъвършенстваните модели показали, че само шест piRNAs могат да предскажат двугодишната преживяемост с точност до 86%. Резултатите били потвърдени и при втора независима група възрастни участници.

По отношение на краткосрочната преживяемост piRNAs се оказали по-надежден показател от възрастта, нивата на холестерол, физическата активност и над 180 други клинични измервания.

Участниците, които са живели по-дълго, последователно са показвали по-ниски нива на определени piRNAs. Подобна зависимост е наблюдавана и при лабораторни организми – например при C. elegans (малки кръгли червеи) намаляването на общите нива на piRNAs е свързано с удвояване на продължителността на живота.

„Знаем много малко за piRNAs в кръвта, но това, което виждаме, е че по-ниските нива на някои от тях са свързани с по-добри резултати“, казва Краус. „Когато тези молекули са в по-високи количества, това може да е сигнал, че нещо в организма не функционира оптимално. Разбирането на причините може да отвори нови възможности за терапии, насочени към здравословно стареене.“

Екипът планира да проучи дали лечения, промени в начина на живот или медикаменти – включително нови класове лекарства като GLP-1 агонисти – могат да повлияят нивата на piRNAs. Предвижда се и сравнение между нивата им в кръвта и в различни тъкани, за да се изясни по-добре тяхната функция.

„Тези малки РНК действат като своеобразни микромениджъри в организма, контролирайки множество процеси, свързани със здравето и стареенето“, обобщава Краус. „Едва започваме да разбираме колко голямо е тяхното значение. Изследването показва, че можем да оценим краткосрочния риск чрез практичен и минимално инвазивен кръвен тест – с крайната цел да подобрим здравето в напреднала възраст.“