Парламентът прие на първо четене бюджета на НЗОК за 2026 г.

Със 131 гласа „за“, 58 „против“ и един „въздържал се“ Народното събрание прие на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Освен вносителите от „Прогресивна България“, подкрепа за финансовата рамка даде единствено ДПС. ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“ гласуваха против, като обединиха критиките си около липсата на реформи и нови политики в сектора. Това съобщава zdrave.net.

По време на дебатите министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че средата на бюджетната година не е подходящ момент за структурни промени в начина на финансиране на системата.

„Реформи по структурата на бюджета да се правят в средата на годината означава да се правят реформи със задна дата. Това е ирационално“, посочи тя.

По думите ѝ основен акцент в работата на Министерството на здравеопазването ще бъдат профилактиката и по-ефективното използване на средствата за извънболничната помощ. Предстои анализ на причините, поради които част от предвидения ресурс не се усвоява, като резултатите ще бъдат използвани при подготовката на бюджета за 2027 г.

Ивкова заяви още, че министерството ще въведе всички планирани контролни механизми, независимо от очакваната съпротива.

„След повече от две десетилетия опити за реформи здравната система продължава да не постига резултатите, които българските граждани очакват. Дестабилизацията, до която се достигна, е срамна – както по отношение на разходването на средствата, така и по отношение на постигнатите здравни резултати“, каза министърът.

Проектобюджетът предвижда балансирана финансова рамка в размер на 5,256 млрд. евро. От тях 3,187 млрд. евро се очаква да постъпят от здравноосигурителни вноски, а близо 1,95 млрд. евро – от трансфери. Разходите са увеличени с 412,3 млн. евро, или с 8,51% спрямо бюджета за 2025 г. За болнична помощ са предвидени 2,341 млрд. евро, което е близо 10% повече от миналата година, а средствата за лекарства достигат 1,334 млрд. евро. За първичната и специализираната извънболнична помощ е заложен ръст от около 4,4%.

От ДПС обявиха, че ще подкрепят бюджета, за да се гарантира нормалното функциониране на здравната система, но отчетоха сериозни структурни проблеми.

„Отново най-голямото увеличение е за болничната помощ и лекарствата. Това е точно обратното на практиката в повечето държави от ЕС. България е една от двете страни в Съюза, в които смъртността от онкологични заболявания се е увеличила през последното десетилетие. Това показва липса на достатъчно профилактика и скрининг“, заяви доц. Джевдет Чакъров.

От ГЕРБ-СДС мотивираха отрицателния си вот с липсата на реформи и стратегическа визия. Според доц. Лъчезар Иванов бюджетът не предлага стимули за лекарите и останалите медицински специалисти, не предвижда мерки за дигитализация и не поставя акцент върху профилактиката.

Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов определи проекта като „наръчник на бюджетния илюзионист“. По думите му въпреки увеличената осигурителна тежест приходите не нарастват според очакванията, а в бюджета липсват средства за редица важни дейности – електронни здравни карти, интеграция на пациентското досие с мобилни устройства, подкрепа за болниците в труднодостъпните райони и достатъчно финансиране на генеричните лекарства.

От „Демократична България“ също определиха проекта като бюджет без реформи. Д-р Александър Симидчиев заяви, че финансовата рамка не решава системните проблеми, а само осигурява средства за съществуващия модел.

„Има очевидна липса на политическа воля за промяна. Доболничната помощ, превенцията и профилактиката отново остават недофинансирани“, каза той.

Колегата му Божидар Божанов съобщи, че през следващата седмица парламентарната група ще внесе законодателни промени, насочени към ограничаване на злоупотребите в системата, включително при лекарствата, болничните легла и контрола върху публичните средства.

От „Продължаваме промяната“ Николай Денков отбеляза, че увеличението на средствата за болничната помощ е многократно по-голямо от това за извънболничната, което според него ясно показва приоритетите на управляващите.

От „Възраждане“ също не подкрепиха проекта. Според Петър Петров увеличаването на средствата без промяна в модела на финансиране няма да реши натрупаните проблеми в здравната система.

В защита на законопроекта депутатът от „Прогресивна България“ Георги Петров заяви, че бюджетът е съобразен със съществуващия модел и не позволява рязка промяна в средата на годината.

„Ако направим радикални реформи сега, рискуваме да блокираме бюджета на НЗОК и работата на болничната система. Първо трябва да започнем реформите, а след това да променим финансовата рамка“, аргументира се той.

Народните представители определиха петдневен срок за предложения между първо и второ четене на законопроекта.