Политиката на САЩ за по-ниски цени на лекарствата може да забави достъпа до нови терапии в Европа
Европейските пациенти може да чакат по-дълго за достъп до някои нови лекарства, тъй като опитите на САЩ да намалят цените на медикаментите могат да създадат стимул за фармацевтичните компании да отлагат пускането на свои продукти в държави, където цените са по-ниски. Това показва ново моделиращо проучване, публикувано в The Lancet, съобщава Euronews.
През май 2025 г. американският президент Доналд Тръмп предприе действия за доближаване на цените на лекарствата в САЩ до най-ниските нива в други развити държави чрез т.нар. модел на „най-облагодетелствана нация“ или most-favoured-nation pricing, MFN. Съгласно президентския указ американската администрация трябва да определи ценови цели, които да приведат цените за пациентите в САЩ в съответствие с тези в съпоставими развити икономики. Идеята е да се ограничи значителната разлика между цените, плащани в САЩ, и тези в други развити държави. В указа Белият дом посочва, че американците често плащат значително повече за едни и същи медикаменти и обявява намерението си да осигури достъп до цени, равни на най-ниските сред съпоставими държави.
Новото изследване обаче предупреждава, че подобна политика може да има последици далеч извън американския пазар.
„Политиките в САЩ могат да повлияят върху достъпа до лекарства в световен мащаб“, посочва Керстин Вокингер от ETH Zurich и Университета в Цюрих, един от авторите на анализа.
Основният риск е свързан с начина, по който работи международното референтно ценообразуване. Ако цената на дадено лекарство в САЩ бъде обвързана с по-ниската цена, на която същият продукт се предлага например в Германия или Франция, фармацевтичната компания може да има финансов стимул да забави пускането му именно в тези европейски пазари. Така по-ниската европейска цена няма да бъде налична като референтна стойност при определянето на цената в САЩ.
Именно пациентите в Европа в крайна сметка могат да понесат последиците от тази стратегия. Изследователите са анализирали 195 патентовани лекарствени продукта, които общо представляват приблизително 87,9 млрд. долара годишни разходи в американската система Medicare.
Според публикуваните данни 32,7 млрд. долара от тази сума се отнасят до лекарства, обхванати от модела GLOBE, който засяга медикаменти, прилагани в болници и други лечебни заведения, а 55,2 млрд. долара са свързани с модела GUARD за медикаменти, закупувани чрез аптечната мрежа.
Анализът показва особено важен потенциален ефект. При приблизително три четвърти от изследваните лекарства финансовата загуба за производителя от намаляването на цената в САЩ би била по-голяма от целия годишен приход от продажбите на същия продукт в държавите, чиито цени се използват като ориентир.
Това създава силен икономически стимул за компаниите да защитят приходите си на американския пазар, който остава най-големият фармацевтичен пазар в света. Според авторите производителите биха могли да бъдат стимулирани да „забавят пазарното въвеждане в държавите с най-ниски цени в референтната група“.
На практика, ако дадено лекарство все още не е пуснато в европейска държава, където се очаква да получи сравнително ниска цена, тази цена няма да може непосредствено да бъде използвана като референтна при определянето на цената му в САЩ.
European Patients’ Forum предупреждава, че този риск е съвсем реален.
„Ако фармацевтичните компании забавят пускането на лекарства в Европа, защото европейските цени могат да бъдат използвани при определянето на цените в Съединените щати, пациентите тук могат да чакат по-дълго за терапии, които вече са достъпни другаде“, посочва организацията в писмен коментар до Euronews Health.
Според форума последиците могат да бъдат особено сериозни за хората с тежки или прогресиращи заболявания.
„За човек, който живее със сериозно или прогресиращо заболяване, допълнителното чакане може да има реално отражение върху здравето и качеството му на живот“, предупреждават от организацията.
Проблемът не е само теоретичен. През последните месеци в Европа вече се наблюдава спад при пускането на нови лекарства. Десет месеца след президентския указ на Тръмп броят на новите лекарствени продукти, пуснати на пазарите в ЕС, е намалял с около 35% спрямо предходните десет месеца, съобщи Reuters през март 2026 г.
Това само по себе си не доказва, че спадът е причинен от американската ценова политика. Но Reuters съобщава, че фармацевтичните компании вече преразглеждат последователността и времето на пазарните си премиери в Европа именно заради опасенията, че по-ниските европейски цени могат да повлияят върху приходите им в САЩ.
През февруари беше съобщено и за изтегляне от датския пазар на лекарство за лечение на особено тежки случаи на висок холестерол, като сред възможните причини беше посочена американската политика за лекарствените цени.
„Вярно е, че дори в по-големи държави като Германия виждаме компании, които преосмислят дали да пуснат продукта си и кога да го направят“, коментира пред Euronews Александър Нац, ръководител на европейската организация на биотехнологични предприемачи EUCOPE.
Според него настоящата ситуация кара производителите да подхождат много по-внимателно към решенията за пазарен достъп.
„Не трябва да очакваме, че изобщо няма да получаваме достъп до лекарства, но трябва да очакваме, че компаниите ще вземат тези решения много по-внимателно“, посочва той.
Нац смята, че ако Европа иска да запази бързия достъп до иновативни лекарства, правителствата ще трябва да проведат по-труден разговор за това колко са готови да плащат за здравеопазване.
„Трябва да проведем вътрешен политически дебат в Германия и в другите държави за това колко сме готови да харчим за здравеопазване“, казва той.
Това поставя европейските държави в сложна ситуация, тъй като бюджетите им за здравеопазване и без това са под сериозен натиск.
Томас Хуанг от Brigham and Women’s Hospital, водещ автор на проучването, отбелязва, че държавите, чиито цени се използват като референтни от САЩ, вече изпитват натиск.
„Референтните държави, от Германия през Япония до Австралия, са под значителен натиск от американската администрация и индустрията да повишат цените и разходите си за лекарства“, посочва той.
„Но това се сблъсква с реалността, че другите държави имат ограничено бюджетно пространство, което могат да предоставят.“
Това е и един от ключовите рискове за европейските здравни системи. Ако ниските цени започнат да водят до забавяне на пазарното въвеждане, държавите могат да бъдат изправени пред избор между по-високи разходи за медикаменти и по-бавен достъп на пациентите до иновации.
Европейската комисия също признава, че достъпността и финансовата устойчивост трябва да бъдат разглеждани едновременно. В официалната си фармацевтична политика Комисията отбелязва, че много пациенти не могат да се възползват от иновациите, защото лекарствата са или недостъпни, или прекалено скъпи, а високите цени на новите терапии представляват все по-сериозно предизвикателство за националните бюджети.
За да се ограничат негативните ефекти, авторите на анализа посочват една възможна реакция на държавите и производителите: по-голямо използване на официални каталожни цени вместо реално плащаните нетни цени.
Каталожната, или list price, е официално обявената цена на производителя преди отстъпките. Нетната цена е сумата, която здравната система действително плаща след конфиденциални отстъпки, rebates и други договорени намаления.
Ако американската система използва официалната, по-висока цена като референтна стойност, европейските държави теоретично биха могли да запазят по-ниската реално плащана цена чрез поверителни споразумения с производителите. Подобен подход обаче би направил системата още по-непрозрачна и може да затрудни сравняването на реалните цени между държавите.
Междувременно реформата на европейското фармацевтично законодателство създава механизъм, чрез който ЕС се опитва да подобри достъпа до нови лекарства.
Съгласно актуализираните правила производител, получил разрешение за нов лекарствен продукт, може да бъде стимулиран да го пусне на пазара в държава членка след нейно искане в рамките на определен срок, като регулаторните стимули са обвързани с реалния достъп на пациентите.
Целта на реформата е именно да ускори достъпа до лекарства в различните държави и да ограничи големите различия между европейските пазари. Европейската комисия посочва по-бързия и по-равнопоставен достъп на пациентите до терапии като една от основните цели на новото законодателство.
Според авторите на проучването подобни европейски механизми могат да действат като „противотежест“ на стимулите, създадени от американската MFN политика. Те обаче вероятно няма да бъдат достатъчни сами по себе си, за да неутрализират финансовия мотив компаниите да отлагат въвеждането на лекарства на нискоценови пазари.
Александър Нац също изразява съмнение дали европейските правила ще бъдат достатъчни, за да премахнат потенциалните негативни последици от американската ценова политика.
Потенциалната полза за американската система е значителна. Според моделирането, публикувано в The Lancet, политиката на „най-облагодетелствана нация“ би могла първоначално да намали американските разходи с около 5,2 млрд. долара за лекарства, използвани в болници и други лечебни заведения, и с приблизително 6,4 млрд. долара за медикаменти, отпускани през аптеките. Това съответства приблизително на 16% икономии при първата група и 18% при втората.
Ако механизмът бъде приложен по-широко към всички съответни пациенти в Medicare, потенциалните икономии могат да достигнат около 21 млрд. долара при лекарствата, прилагани в лечебни заведения, и 25,5 млрд. долара при лекарствата, отпускани чрез аптечната мрежа. Тези изчисления обаче не отразяват напълно последвалите споразумения между Белия дом и фармацевтичните производители.
Седемнадесет големи фармацевтични компании постигнаха индивидуални договорености с администрацията на Тръмп относно цените на лекарствата. През април 2026 г. Regeneron стана последната от първоначално набелязаните 17 компании, сключила такава сделка.
Според анализа тези конфиденциални споразумения могат значително да намалят очаквания финансов ефект от по-широкото прилагане на референтното ценообразуване. Ако договорените изключения бъдат отчетени, потенциалните икономии могат да намалеят с приблизително 71%.
„Ценообразуването по модела на най-облагодетелствана нация има потенциал да осигури реални икономии за федералното правителство на САЩ и за данъкоплатците“, коментира Хуанг.
„Но ако производителите могат да избегнат участието в тези модели чрез странични споразумения, голяма част от тези икономии може никога да не бъде реализирана.“
Това поставя въпрос дали политиката няма едновременно да промени поведението на производителите на международните пазари, без в крайна сметка да донесе на американската система всички очаквани икономии.
European Patients’ Forum предупреждава именно за подобен сценарий. Ако американската политика „доведе до забавено пускане на лекарства в други държави, без да осигури очакваните икономии за Medicare, рискуваме да се окажем в ситуация, в която губят както здравните системи, така и пациентите“, посочва организацията.
Темата вече е достигнала и до институциите на ЕС. През юни министрите на здравеопазването възложиха на Европейската комисия да оцени въздействието на американската политика за „най-облагодетелствана нация“ върху европейския фармацевтичен пазар.
Комисията трябва да проследи дали новият подход в САЩ води до забавяне на пускането на лекарства в ЕС, до съществен натиск за повишаване на цените и в крайна сметка до ограничен достъп на европейските пациенти до иновативни терапии.
На 1 септември Европейската комисия потвърди публично, че „внимателно наблюдава прилагането на американската политика за най-облагодетелствана нация и всички потенциални ефекти върху европейския пазар“. Комисията посочи също, че след възлагане от държавите членки през юни вече е подготвила преглед на американските ценови политики и тяхното въздействие.
От Комисията подчертават, че Европа е вторият по големина фармацевтичен пазар в света и че приоритетът остава пациентите да получават навременен достъп до безопасни, ефективни и финансово достъпни лекарства.
В предварителния анализ на Комисията, цитиран от Euronews Health, се посочва, че на този етап е почти невъзможно надеждно да се установи дали наблюдаваните забавяния и ценови натиск са пряк резултат от американската MFN политика или от общата несигурност, която тя създава.
С други думи, все още е твърде рано да се направи надеждно сравнение на отделните цени и да се изолира ефектът на американската политика от всички останали фактори, които влияят върху решенията на фармацевтичните компании.
За Александър Нац обаче въпросът е по-широк от самата цена.
„Разбирам анализа на Комисията така, че по същество се казва: все още е твърде рано да сравняваме отделните цени. Дотук добре. Може и да е така. Но последиците са много по-широки“, коментира той.
Според него основният въпрос вече не е само каква ще бъде цената на новото лекарство.
„Не става дума само за тази цена. Въпросът е също дали този продукт изобщо ще бъде пуснат в Европа. Ще достигне ли до пациентите в Германия? Това вече е реалният въпрос.“
Така американският опит за намаляване на цените поставя пред Европа по-широк проблем: как да бъдат съчетани финансовата устойчивост на здравните системи, достъпът до иновации и стремежът на фармацевтичните компании да защитят приходите си на най-големия и най-доходоносен пазар в света.
Моделирането не доказва, че компаниите непременно ще отлагат новите лекарства в Европа, нито че всички европейски пазари ще бъдат засегнати еднакво. То обаче показва, че международното обвързване на цените може да промени икономическите стимули за това къде и кога производителите пускат нови терапии.
И ако тези стимули действително доведат до по-късно навлизане на иновативни лекарства в държавите с по-ниски цени, ефектът от американската политика няма да се измерва само в спестените долари в САЩ, а и във времето, което пациентите в други части на света ще трябва да чакат за лечение.
ПРОЧЕТЕТЕ
ОЩЕ
