Проф. д-р Костадин Ангелов: "Само, когато здравето е фикс-идея, тогава можем да разчитаме на бъдещето!"

Проф. Костадин Ангелов е роден на 7 юни 1977 г. в гр. Сливен. Завършва Медицински университет – град София с магистърски степени по Медицина и по Обществено здраве. През 2015 г. завършва магистратура по Финанси в Университет за национално и световно стопанство. През 2014 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор по научната специалност Хирургия на тема „Оптимизиране на оперативния подход и лимфната дисекция при болни с рак на стомаха“. През 2015 г. след конкурс е избран за доцент, а през 2020 г. – за професор.

Kариерата на проф. Костадин Ангелов започва в Спешното отделение – Шокова зала към Спешна помощ – град София като лекар-ординатор. През 2006 г. постъпва като хирург в УМБАЛ „Александровска“ – град София. От 2013 г. до избирането му за министър на здравеопазването през 2020 г. е директор на болницата.

Проф. Костадин Ангелов е министър на здравеопазването (2020 – 2021) в третото правителство на Бойко Борисов. Народен представител в XLV, XLVI, XLVII, XLVIII, XLIX, L, LI. Председател на Комисията по здравеопазването в XLIX и в LI Народно събрание.

I. Визия, лидерство и устойчивост 

1.Как бихте дефинирали устойчивото здравеопазване в български контекст – и възможно ли е то в рамките на съществуващия модел? 

Проф. Ангелов: Здравеопазването е консервативна система, която трудно се подава на промени и изисква сериозни усилия, за да станат факт. Всяка промяна в политическата система дава своя отпечатък и върху системата на здравеопазване. Това я прави неустойчива. Липсва стратегическа цел и политически консенсус за здравето на всеки отделен човек. Усилията на всички реформи до момента са насочени да гарантират достъпност на всеки български гражданин. Проблемът на нашата система е, че няма ефективен механизъм за проверка на качеството. И доколкото у нас вече навлезе съвременната медицинска апаратура и терапии, това поставя въпроса за увеличаване на здравната вноска. Предстоят дискусии по тази чувствителна тема. 

2.Здравната система често се намира в състояние на “пожарна реакция”. Какъв тип лидерство е нужно, за да постигнем стабилност и предвидимост? 

Проф. Ангелов: Проблемът с лидерството може да се отнесе за всяка една система. Липсват подготвени хора – знаещи и можещи.  И най-важното, да бъдат смели, да могат да вземат бързи решения и да носят отговорността за тях. Бързото решение е по-добро от липсата на решение. Всяка една помощ или решение са ценни, само когато са навременни. Закъснялата реакция е ненужна и винаги грешна. Стабилността на нашата здравеопазна система и нейната предвидимост може да бъде възможна само, когато здравеопазването стане осъзнат национален, стратегически и политически приоритет. Само, когато здравето е фикс-идея, тогава можем да разчитаме на бъдещето. А дотогава ще се лутаме, ще изядем и солта, и тоягите и ще продължаваме да сме първи по заболяемост и смъртност в Европа. 

3.Как опитът Ви помага да видите цялата картина на здравната система – и нейните реални нужди? 

Проф. Ангелов: Започнах своята кариера в здравеопазването като санитар, работих като спешен медик на линейка в спешно отделение, в шокова зала. През целия този период наблюдавах и трупах опит и знания. За мен в здравеопазването няма тайни или проблеми. Има само решения. Познавам системата като петте пръста на дясната си ръка и съм изградил онзи ценен нюх, благодарение на който усещам проблемите преди да са се появили и намирам бързите решения, за да ги предотвратя. Опитът винаги дава добавена стойност и резултати. 

4.Къде смятате, че са пробойните и защо не успяваме през годините да  изградим приемственост, когато говорим за здравеопазване? Политическата нестабилност може ли и до кога ще бъде оправдание?  

Проф. Ангелов: В България липсва политическа класа, което е опасно за всички обществени системи, вкл. и здравеопазването. До момента то се управлява на инат, без цел и посока. Политиката на „гасене на пожари“ става неосъзнат стереотип на поведение на всеки един министър. И когато това стане практика, тогава няма какво да предадеш на следващия. Няма как да има приемственост. Нужно е здравеопазването да стане приоритет и да се приеме от Народното събрание политически консенсус за здравето на нацията. И след това само да се работи. В противен случай – свободното падане ще продължи. Няма успешна държава във времена на политическа криза. Политиците управляват една държава и когато ги няма, следва криза на решенията, а оттам грешка след грешка. И това не са оправдания, а утвърдени политически реалности в целия свят. 

II. Политики, институции и системни дефицити 

1.Kак оценявате напредъка на здравната реформа след края на Вашия мандат като министър? Има ли реални стъпки към устойчивост или  наблюдаваме цикличност и застой? 

Проф. Ангелов: Здравната реформа в България или боксува, или вече е умряла от толкова експерименти и грешки. Всеки министър идва и оставя своя отпечатък, и си отива. По време на моя мандат беше дадено началото на електронизацията на системата на здравеопазването с въвеждането на електронната рецепта и електронното направление, което беше началото на Националната здравно-информационна система (НЗИС). Беше много трудно, почти невъзможно. Но решението не търпеше отлагане. Още помня датата-19.12.2020г. И тогава, и сега – всяко начало е трудно. Днес сме на прага на завършването на НЗИС. В нея се намира цялата здравна информация. Тя е достатъчна за вземането на бързи и правилни решения. Тя позволява ефективен контрол на разходите. Реално изграждането на тази система и пълното й завършване закъсня, заради министри, които не притежаваха нужните качества за това. 

2.Оглавявате здравната комисия – кои са приоритетните задачи, които си  поставяте?

Проф. Ангелов: Здравеопазването да стане осъзнат национален приоритет. Промяна в демографските показатели-заболеваемост и смъртност, както и раждаемост. Много пъти съм казвал, че българите трябва да са здрави, а не излекувани. Нужни са целенасочени инвестиции в профилактика и скрининг, а не в лечение. В този смисъл здравеопазването не трябва да има партиен цвят и в здравна комисия непрекъснато се стремим към това и го доказваме. Заедно с всички колеги, от всички парламентарни групи, постигаме нужния консенсус, защото поставяме на първо място здравето, а политиката- на второ. 

3.Кои са слабите звена, които пречат на устойчивостта в здравната система – и кои реформи вече закъсняват? 

Проф. Ангелов: Слабите звена са много, но основните са липса на финансова предвидимост на системата, липсата на медицински сестри и липсата на разбиране у всеки един човек за здравословен начин на живот. Липсата на здравно образование също е голям проблем, ако искаме да подобрим здравето си и ако искаме да живеем повече. Липсват още много профилактични и скринингови програми, които да дават добавена стойност в здраве. Тук трябва много професионална и денонощна работа. Ако ние не си помогнем, няма кой да ни помогне. 

4.Проф. Ангелов, според много експерти болничната помощ у нас е раздутa – наистина ли ни трябват толкова много болници и лекуваме ли правилно пациентите, или поддържаме система, която е по-скоро икономически неефективна? 

Проф. Ангелов: Болниците са много и това води до икономически неефективна система. Това скоро трябва да се преразгледа, осмисли и промени. Има сгради, които се казват болници, а това е опасно за хората. Тук особено сериозно се усеща липсата на политически консенсус и стратегия. Всички виждаме проблема, но страхът от неговото разрешаване доминира над успешното лечение. Това е и условие за постигане на лоши лечебни резултати и лоши демографски показатели. 

5.Спешната помощ все още има трудности с покритието в отдалечени и слабо населени райони – какви са реалните решения за осигуряване на бърза и качествена реакция навсякъде в страната? 

Проф. Ангелов: Ние сме феномен в света, но всъщност винаги сме били. Може би оттам идва поговорката „Хубава работа, ама българска“. Ние започнахме да изграждаме въздушната спешна помощ с хеликоптерите, без да сме завършили реформата, оборудването и осигуряването на медици за наземната спешна помощ. Това е все едно да си сложиш вратовръзката, но да нямаш риза. Наземната спешна помощ има нужда от финансови средства, има нужда от качествени линейки, не просто от линейки, а от качествени, които да не прекарват много време в сервизите. Спешната помощ има нужда от обновяване на апаратурата, с която работи. Служителите имат нужда от достойно заплащане на работата си, на нощния и извънредния си труд, имат нужда от облекло и то редовно. Звучи елементарно и като битовизъм, но това са реалностите. 

6.Системата на личните лекари е гръбнакът на извънболничната помощ, но често се критикува за формално обслужване и свръхнатоварване – какви  промени са нужни, за да бъде личният лекар истинският първи контакт на пациента със здравната система?  

Проф. Ангелов: Пациентите в по-голямата си част не уважават българския лекар. Това трябва да се промени и да върнем уважението си и доверието си към лекарите. Доверието си в системата. Личните лекари са добро решение. През последните години насочихме сериозен финансов ресурс в системата на извънболничната медицинска помощ. Това беше и оценка за работата на колегите. Проблемите обаче са застигнали и личните лекари. Малко са желаещите да специализират Обща медицина и да станат общопрактикуващи лекари. Средната възраст на работещите в момента ОПЛ е висока и това вече е проблем, който изисква решения. Нужно е политическо визионерство.

7.Медицинските сестри и акушерките настояват за право сами да сключват  договори с НЗОК, без посредничеството на лекар или болница — възможна ли е такава реформа в настоящата система и какви рискове или ползи крие  тя според Вас? 

Проф. Ангелов: В началото на интервюто ви казах, че нашата система на здравеопазване е консервативна и трудно възприема всяка една новост или промяна. Същото е и тук. Аз бях първият министър, който настоя да се включат 20 млн. в бюджета на НЗОК за сестринските практики и това стана факт през 2021г. Тази реформа е възможна и като всяка друга подлежи на обществено обсъждане и договаряне. 

8.Националният рамков договор е в основата на системата. Смятате ли, че той трябва да бъде преосмислен в посока по-устойчиво и гъвкаво финансиране? 

Проф. Ангелов: Устойчивостта и гъвкавостта на финансирането се решават в Закона за бюджета на НЗОК, а не в Националния рамков договор (НРД).  Считам, че НРД трябва да включва ефективни механизми за контрол на качеството на предоставяната медицинска/здравна дейност и правила. Нужен е и стремеж към намаляване на бумащината. 

9.Дигитализацията е сочена като двигател на устойчивостта. Къде България  изостава най-много – и къде има реален шанс за скок? 

Проф. Ангелов: Мога да говоря само за здравеопазването. Считам, че здравеопазването може да се дава като пример за дигитален скок. Вече цялата ви здравна информация е на един клик разстояние. Тя е във всеки смартфон, стига да си си свалил нужното приложение. 

10.Как оценявате ефективността на сътрудничеството между институции – МЗ, НЗОК, БЛС и пациентски организации? Какво липсва, за да работят в  синхрон?

Проф. Ангелов: Такова сътрудничество съществува, то е и формализирано. НРД е израз на това. Под него стоят подписите на НЗОК, МЗ, БЛС, БЗС, БФС. Пациентските организации са в Надзорния съвет на НЗОК- там, където се взимат решенията. Иначе извън тази формалност, винаги неформалните разговори са давали по-голям резултат и стойност. Те вече зависят от субективни фактори. Колкото и странно да звучи, системата на здравеопазването има своите механизми да разпознава кога един човек от висшите държавни органи се вписва в системата или не. Ако той не се впише в системата, тя не го приема и го отхвърля и тогава този човек не може да постигне нищо, абсолютно нищо. Той е загубено време за здравеопазването и за хората. Имунната система на здравеопазването има памет за много такива пришълци, които не са запомнени с нищо. 

11.Устойчивостта изисква дългосрочни решения, често отвъд хоризонта на един мандат. Има ли място за стратегическо планиране в една политически  нестабилна среда? 

Проф. Ангелов: Стратегическото планиране изисква стабилна политическа среда и система на управление. В момента България се разделя на две враждуващи части. За съжаление хората не осъзнават, че са използвани, за да могат по-лесно да бъдат управлявани. Ако за нас е важно обединението, за да преследваме цели и да защитаваме ценности, то има държавни органи, които разделят народа. Именно това е белег за липса на зряла политическа класа изобщо. 

12.Каква е Вашата визия за дълголетието като системен приоритет? Готова ли е системата да отговори на нуждите на застаряващото населението? 

Проф. Ангелов: Това е световна тенденция и колкото повече напредва медицината, толкова по-отчетлива ще става тя. Дълголетието е начин на мислене, осъзнаване и приоритет на човека, в семейството, в политиката, в държавата. Или го има, или го няма. Ние сме много далеч от този начин на мислене. Нужни са ежедневни целенасочени мерки в тази посока – здравно образование, големи инвестиции в здраве – профилактика и скрининг от зачеването до смъртта. Това е осъзнат начин на живот. Надявам се скоро да стъпим неотклонно на този път. Ако тръгнем сега по него, ще берем първите плодове след двадесет години. 

III. Проекти, визия и лична перспектива 

1.Разкажете ни за проектите, по които работите в момента. Как те се вписват в идеята Ви за дългосрочна трансформация на сектора? 

Проф. Ангелов: Повтарям, всяка една промяна в сектора е трудна, тя изисква много усилия, решения, лидерство. За да се осигури подкрепа са нужни дни на разговори, убеждения. Най-важното за мен е да успея да убедя всички за нуждата от здравно образование. Само здравите хора могат да са дълголетници, да имат предвидимо бъдеще. Работя върху това. Приехме и решение на Народното събрание в тази посока. Надявам се министерство на образованието и науката да положи нужните усилия, за да стане факт решението на Народното събрание. 

2.Ако днес можехте да въведете една ключова мярка отново, без политически бариери – каква би била тя?  

Проф. Ангелов: Бих оптимизирал броя на болниците и бих създал стратегически болници във всяка една област, които да гарантират достъп и качество здравеопазването на всеки. Против съм да има болница, която да предлага само „достъп“, без да гарантира качество. 

3.Какво Ви мотивира да останете свързан със здравеопазването – дори извън позиция на министър? 

Проф. Ангелов: Аз съм неразривно свързан със здравеопазването. Това съм искал, за това съм учил и това работя. Ако формално търсим мотивацията, може да се затрудним. Мотивацията е резултат от характера. А при мен той е в излишък. Председател съм на комисията по здравеопазване. Тази позиция е стратегическа за нашия сектор. В системата на здравеопазването съм бил всичко – от санитар до министър. Нищо не може да ме изненада. 

4.Къде виждате себе си – и българското здравеопазване – след 5 години? Какво бихте искали да остане след Вас като наследство в системата? 

Проф. Ангелов: Не си правя планове за позиции. Планувам само резултатите от работата ми. Искам системата да дава добавена стойност върху живота на всеки отделен човек. Профилактика, скрининг, здравно образование. 

5.Проф. Ангелов, от години заемате ръководни постове, които изискват устойчивост и силен характер. Какво от Вашето детство и възпитание е изиграло най-голяма роля за изграждането на този характер? 

Проф. Ангелов: Възпитанието, което ми даде майка ми. Тя ме създаде като характер. Аз никога не се отказвам, не се задоволявам с по-малко, отколкото трябва. Всичко трябва да бъде изпълнено перфектно и до най-малкия детайл. По всичко трябва да имам шестица и никога по-малко. Този синдром на отличника не ме напуска и до днес. Не знам какво е почивка и как си почиват хората, но моят мозък работи денонощно. Възпитан съм в емоционална неутралност. Това е много важно условие за бързи решения. 

6.Как родителството и възпитанието на дете променя разбирането Ви за това как се ръководят хора и как се изгражда характер? 

Проф. Ангелов: Труден въпрос. С Илияна сме единодушни по тази тема. Ние отглеждаме и възпитаваме сами сина ни Самуил. Стараем се да играем, да го учим на ред, на правила, на толерантност. Живеем в подкрепа и любов. А той ни учи на търпение. Симбиозата е поглъщаща, зареждаща и достатъчна. А по отношение на ръководенето на хора, то е нюх. Или го можеш, или не. То не се преподава, не се учи. С него се раждаш. Интуиция. Една общност или те приема, или те изхвърля. Просто е. 

7.Проф. Ангелов, Вие сте утвърден професионалист в медицината и политиката – според Вас, възможен ли е истински и устойчив успех без стабилна семейна опора? Как личният Ви свят Ви е подкрепял по пътя? 

Проф. Ангелов: Семейството е най-важното. Без него няма смисъл. Липсва житейска логика. Нищо не си струва усилията. Илияна е прекрасен човек. Тя ме обича и ми го показва денонощно. При мен това не е точно така. Но в най-трудните ми моменти, когато светлината е изгасвала, тя е била неотлъчно до мен, вярвала е в мен и ми е давала сили. И това е прекрасно. Стремим се да научим и сина ни на същото.