Прогресивна България за здравеопазването: по-добро финансиране, но и структурни реформи в достъпа, лечението, долекуването и контрола

Здравната програма на Прогресивна България поставя като основна цел изграждането на ефективна, прозрачна и социално справедлива система, която да гарантира равен достъп до качествени здравни услуги за всички граждани, независимо от доходи, местоживеене или социален статус. В документа е заложена и трансформация на модела – от преобладаващо болнично лечение към по-широк фокус върху профилактиката, превенцията, ранната диагностика, доболничната помощ и долекуването.

Финансиране и здравно осигуряване

Програмата предвижда запазване на солидарния модел на здравно осигуряване като основа на системата. Заложено е поетапно увеличаване на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП до средните европейски нива, както и въвеждане на ясен и публичен контрол върху бюджета на НЗОК.

Включено е преразглеждане на клиничните пътеки и преминаване към по-реалистични и ефективни модели на заплащане, ориентирани към качеството на лечението и остойностяването на труда. Предвидени са също намаляване на доплащането от пациента, централизирани доставки на скъпи медикаменти, апаратура и изделия, както и строги мерки срещу злоупотреби и източване на здравни средства.

Достъпно здравеопазване и регионален баланс

В програмата са включени специални мерки за малките населени места и отдалечените региони. Предвиждат се финансови и социални стимули за лекари и медицински сестри, които работят в райони с недостиг на кадри.

Заложено е развитие на мобилни медицински екипи и телемедицина, както и гарантиране на спешна медицинска помощ в разумни срокове на цялата територия на страната.

Национална детска болница и детско здравеопазване

Предвижда се изграждане на Национална детска болница като стратегически национален приоритет, със съвременно оборудване, висококвалифициран персонал и мултидисциплинарен подход. Болницата трябва да бъде публична и ориентирана изцяло към нуждите на децата и техните семейства.

Включено е развитие на детските специалности и създаване на центрове за редки и тежки детски заболявания, както и подобряване на детската спешна помощ и педиатричната грижа в цялата страна. Заложени са инвестиции в профилактика, ранна диагностика и училищно здравеопазване.

Кадри в здравеопазването

Програмата предвижда справедлив механизъм за адекватно заплащане на медицинските кадри – лекари, медицински сестри, акушерки и санитари – с цел ограничаване на разликите в заплащането между отделните специалности.

Включена е национална програма за задържане на младите медицински специалисти в България. Част от нея е въвеждането на единен национален изпит за зачисляване за специализация на анонимен конкурсен принцип за всички региони и болници в Република България.

Предвиждат се промени в Закона за академичното развитие и в медицинските университети, така че подготовката на кадри да бъде съобразена с нуждите на здравната карта на Република България. Заложена е система за стимулиране на заплащанията на медицински сестри, специализанти, лекари със специалност, асистенти, главни асистенти, доценти и професори с цел стъпаловидно кариерно развитие.

В програмата е включено ясно дефиниране на длъжностите „лекарски асистент“ (фелдшер) и „парамедик“, както и тяхното интегриране в здравната система и разпределението им по региони в страната. Предвидени са подобряване на условията на труд и намаляване на административната тежест.

Заложен е регламентиран ред и условия за провеждане на специализациите и финансирането на следдипломното обучение, с повишена ангажираност на държавата при продължаващо обучение и специализации в страната и чужбина. Включени са и мерки за справяне с недостига на медицински сестри.

Спешна медицинска помощ

Програмата включва цялостна модернизация на системата за спешна медицинска помощ. Предвидено е обновяване на автопарка с модерни и оборудвани линейки.

Заложено е мотивиране на медицинските кадри за работа в системата чрез по-добри условия за работа, квалификация и заплащане. Предвижда се съкращаване на времето за реакция чрез по-добра логистика и координация.

Включени са изграждане на интегрирана комуникационна система и телемедицински връзки, както и модернизация на спешните отделения в болниците. Предвидено е обучение на кадрите и въвеждане на съвременни протоколи за действие.

Пълно разгръщане на системата за спешна медицинска помощ от въздуха (HEMS)

Предвижда се създаване на работещ единен национален модел за управление и координация на HEMS, пълноценно интегриран със системата 112, регионалните центрове за спешна медицинска помощ и лечебните заведения с ясно разписани отговорности и критерии за активиране.

Заложен е преглед и допълване на медицинските стандарти за задължително използване на HEMS и предоставянето на спешна медицинска помощ в рамките на т.нар. „златен час“ при тежки пътнотранспортни произшествия, политравми, инфаркти и инсулти, както и при инциденти в труднодостъпни места.

Предвижда се осигуряване функционирането на системата при спазване на европейските стандарти за авиационна безопасност. Включено е създаване и поддържане на капацитет за изпълнение на мисии по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия чрез системна политика за обучение, надграждане на способностите и задържане на летателен, технически и медицински състав.

Програмата включва изграждане на капацитет за търсене и спасяване, който да допълва способностите на Военновъздушните сили, както и изграждане на необходимата инфраструктура на оперативните бази и площадки, позволяващи оперирането на системата 24/7, съхранението и обслужването на авиационната техника.

Заложено е и гарантиране на устойчиво финансиране на системата, което да позволява непрекъснато осигуряване на спешна медицинска помощ по въздуха за всички българи.

Профилактика и обществено здраве

Програмата предвижда безплатни и регулярни профилактични прегледи с широк обхват на дейности, съобразени с всяка възрастова група.

Заложена е трансформация на модела на здравеопазване към повече профилактика и превенция на заболяванията, с приоритет на майчиното, детското и училищното здравеопазване и предотвратяването на социално значимите заболявания.

Включено е превръщане на медицината на болестите в медицина на здравето чрез промяна на баланса между лечение и профилактика. Предвидени са национални програми за борба със социално значими заболявания като сърдечносъдови, онкологични и диабет.

Заложени са активна политика за детско и училищно здравеопазване, грижа за хронично болните и възрастните хора, програми за социализация и грижа за пенсионерите, както и програми за психично здраве и превенция на зависимости.

Включени са мерки за подкрепа на здравословния начин на живот чрез образование и обществена среда, както и програми за борба с антибиотичната резистентност, вътреболничните инфекции и свързаната с тях смъртност. Предвидени са и програми за подобряване на комуникацията между здравната система и пациентите.

Болнична и доболнична помощ, долекуване

Програмата предвижда оптимизация на болничната мрежа без закриване на жизненоважни структури и въвеждане на ясни критерии за откриване и финансиране на болници.

Заложено е извеждане на дейности от болничната в извънболничната помощ, като значителна част от случаите се очаква да бъдат лекувани амбулаторно.

Включени са контрол върху цените на медикаментите и ограничаване на недостига, както и развитие на болници за продължително лечение и хосписи.

Лекарствена политика

Предвижда се включване на лекарствени продукти в позитивния реимбурсационен списък предимно на база фармакоикономически критерии за ефикасност.

Заложени са централизирани преговори с доставчици на лекарства за постигане на отстъпки в цените на медикаментите, както и подкрепа за българското фармацевтично производство.

Дигитализация и електронно здравеопазване

Програмата включва пълноценно въвеждане на електронното здравно досие, електронни направления и рецепти, както и контрол в реално време.

Предвижда се намаляване на бюрокрацията за пациенти и лекари, както и гарантиране на защита на личните данни и киберсигурност.

Заложено е създаване на ефективно електронно здравеопазване с единна база от данни за всички болници, която да позволява комуникация между лечебните заведения.

Управление, прозрачност и контрол

В програмата е записана публичност на всички ключови решения и договори в здравеопазването, както и засилен парламентарен и граждански контрол.

Предвижда се въвеждане на ясни индикатори за качество на медицинските услуги и нулева толерантност към корупцията.

Включени са разработване на диагностично-лечебни алгоритми, постоянен контрол върху спазването на правилата за добра медицинска практика и мерки за преодоляване на негативното отношение към лекарите и уронването на престижа на професията.

Очакван ефект

В програмата като очакван резултат е посочено подобряване на общественото здраве и повишаване на доверието в здравната система.