Раждаемостта в Европа продължава да намалява: кои държави са с най-високи и най-ниски нива

Раждаемостта в Европа достига нови исторически минимуми, като общият коефициент на плодовитост в Европейския съюз е спаднал до 1,34 деца на жена през 2024 г. – най-ниското ниво за повече от шест десетилетия. За сравнение, през 1964 г. показателят е бил 2,62, което означава, че раждаемостта в ЕС е намаляла почти наполовина, съобщава Euronews.

Общият коефициент на плодовитост – показателят, който измерва средния брой живородени деца на една жена – се различава значително между европейските държави. В рамките на ЕС през 2024 г. той варира от 1,01 в Малта до 1,72 в България.

В по-широк европейски контекст най-високите нива се наблюдават в Черна гора (1,75), България (1,72), Грузия (1,69), Албания и Сърбия (по 1,64). Сред големите европейски икономики Франция остава с най-висока раждаемост – около 1,61 деца на жена, следвана от Обединеното кралство (1,56). В Германия показателят е 1,36, малко над средното за ЕС.

В другия край на класацията са държавите от Южна Европа. Испания отчита едно от най-ниските нива – 1,10, следвана от Италия (1,18). В Северна Европа показателите също намаляват, като Исландия (1,56) има най-високата раждаемост в региона, пред Дания (1,47), Норвегия (1,45) и Швеция (1,43), докато Финландия (1,25)остава под средното за ЕС.

Според експерти спадът на раждаемостта е част от по-широка демографска тенденция. По данни на World Health Organization достъпът до образование и контрацепция, както и социално-икономическите промени, са ключови фактори за намаляването на раждаемостта.

Тенденцията не е ограничена само до Европа. Очаква се броят на страните по света с раждаемост под нивото на естествено заместване на населението (2,1 деца на жена) да се увеличи значително – от около половината държави през 2018 г. до почти всички до края на века.

За периода 2014–2024 г. раждаемостта в ЕС е намаляла от 1,54 до 1,34 деца на жена. Най-големият спад е регистриран в Турция, където показателят се понижава от 2,17 до 1,48, или с около 32%.

Значителни понижения са отчетени и във Финландия и Литва (-0,46), Швеция (-0,45), Ирландия (-0,42), Латвия (-0,41), Франция (-0,39), както и в Исландия и Малта (-0,37).

Експертите посочват няколко взаимосвързани причини за тенденцията. Сред тях са нарастващите разходи за отглеждане на деца, трудностите при съчетаване на кариера и родителство, високите жилищни разходи и икономическата несигурност.

Допълнително влияние оказва и отлагането на първото дете за по-късна възраст, което временно понижава показателите за раждаемост.

Изследвания показват също, че през последните години намаляването на първите раждания е основният фактор за общия спад. В същото време в някои общества все по-широко се разпространява и идеята за живот без деца, макар че много хора впоследствие имат по-малко деца, отколкото първоначално са планирали.

Демографите отбелязват, че макар редица държави да въвеждат политики за насърчаване на раждаемостта – като данъчни облекчения, финансови стимули, субсидирани детски грижи и по-дълъг родителски отпуск – доказателствата за тяхното дългосрочно влияние върху раждаемостта остават нееднозначни.