Ранната диагностика, персонализираният подход и новите терапии променят прогнозата при пациентите с меланом

Съвременните терапии, ранната диагностика и персонализираният подход към лечението значително подобряват прогнозата при пациентите с меланом. Това беше основният акцент по време на Деня на пациента – годишната среща на меланомната пациентска общност в България, която събра в София пациенти и водещи специалисти в областта на онкодерматологията.

По данни на експертите малигненият меланом остава едно от най-агресивните злокачествени заболявания на кожата, а честотата му продължава да нараства. В България всяка година се диагностицират между 600 и 1000 нови случая, като ръстът на заболеваемостта е между 3 и 5% годишно.

„През последното десетилетие лечението на меланома претърпя значителна трансформация. Имунотерапията, персонализираните подходи и комбинираните стратегии промениха прогнозата при много пациенти и позволяват все по-дългосрочен контрол на заболяването. Днес фокусът вече не е единствено върху преживяемостта, а върху качеството на живот, дългосрочното проследяване и интегрираната грижа за пациента“, посочи доц. Ива Гаврилова, секретар на Българската асоциация по дермато-онкология и национален координатор на Европейския меланомен регистър за България.

По време на форума бяха представени актуалните възможности за лечение на заболяването, включително имунотерапията, таргетните медикаменти, комбинираните терапевтични схеми, хирургичното лечение и неоадювантните подходи. Специалистите обсъдиха и предизвикателствата при пациентите, развили имунорезистентност, както и възможностите за прилагане на TIL терапия (лечение с тумор-инфилтриращи лимфоцити) при напреднал меланом.

Акцент беше поставен и върху новите технологии за ранно откриване и проследяване на пациенти с висок риск. Според специалистите дигиталното целотелесно картографиране (Total Body Mapping), съчетано с дигитална дерматоскопия и алгоритми с изкуствен интелект, позволява да бъдат установени минимални промени в кожните образувания още в най-ранен етап. Това дава възможност за по-ранно поставяне на диагнозата, когато лечението е най-ефективно.

В рамките на срещата беше обърнато внимание и на темата за съхраняването на репродуктивните възможности при млади пациенти. Според специалистите разговорът за запазване на фертилитета трябва да се провежда още преди началото на противотуморното лечение, тъй като все повече пациенти живеят дългосрочно след поставянето на диагнозата и планират създаване на семейство.

Значителна част от дискусиите бяха посветени и на живота с диагнозата извън болницата. Бяха разгледани въпроси, свързани с храненето по време на имунотерапия, приема на хранителни добавки и подсладители, грижата за кожата, слънцезащитата, физическата активност, психологическата подкрепа и рисковете от недостоверна здравна информация в социалните мрежи.

Специалистите отново подчертаха, че независимо от напредъка в лечението, ранната диагностика остава най-важният фактор за успешния изход от заболяването. Те призоваха хората да следят за промени по кожата си, да не пропускат профилактичните прегледи при дерматолог и ежедневно да използват широкоспектърна слънцезащита, като изграждането на тези навици още в детска възраст е сред най-ефективните мерки за превенция на рака на кожата.